Докосвайки Арон с ръка и с нежността си, като му говореше, Абра бе поставила в ход нов процес за Кейл. Откликът му беше несъзнателен. Мозъкът му се постара да открие някоя слабост на Абра и благодарение на остротата си моментално я забеляза в думите й. Едни деца искат да се правят на малки, други — на възрастни. Малко са ония, които се примиряват с възрастта си. Абра искаше да бъде голяма. Тя си служеше с изразите на големите и доколкото й се удаваше, им подражаваше в преживявания и обноски. Далеч зад себе си бе изоставила детинството, но все още не я биваше да играе на възрастния човек, когото обожаваше. Кейл усети това и то му даде оръдие да срине нейния мравуняк. Той знаеше колко време ще е необходимо на брат му, докато намери кутията. И въображението му подсказваше какво ще стане. Арон ще се помъчи да изчисти кръвта по заека, а това също отнема време. Ново време, докато намери канап, още време прилежно да завърже фльонгите. А междувременно Кейл бе разбрал, че започва да печели. Подушил, че сигурността на Абра е разколебана, той съзна, че може още повече да я разклати.
Накрая Абра отмести очи и каза:
— Защо се взираш така в хората? — Кейл погледна нозете й и бавно завдига очи, като хладнокръвно я огледа цялата, сякаш бе от дърво. Това, знаеше той, би могло да раздразни дори голям човек. Абра не издържа. — Нещо шарено ли виждаш?
— Ти ходиш ли на училище? — попита я Кейл.
— Разбира се, че ходя.
— Кой клас?
— За пети.
— И на колко си години?
— Карам единайсет.
Кейл се изсмя.
— Какво толкова смешно? — попита тя, но той не отговори. — Кажи де, кажи! Какво смешно има в това? — Той пак не се обади. — Мислиш се за много умен! — сопна се тя, но той продължи да й се смее и от неудобство тя се завайка: — Чудно, защо ли брат ти се забави толкова? Виж, дъждът спря.
— Предполагам, че го търси — каза Кейл.
— Кое, заека ли?
— О, не. Него ще намери, той е мъртъв. Но сигурно не може да хване другото. Бяга.
— Кое да хване? Какво бяга?
— Не ми е разрешил да казвам — рече Кейл. — Иска да бъде изненада. Улови го в петък. Че го и ухапа.
— За какво говориш?
— Ще видиш — каза Кейл, — когато отвориш кутията. Обзалагам се, ще ти поръча да не я отваряш веднага. — Това не беше предположение. Кейл познаваше брат си.
Абра разбра, че губи не само сражението, а и цялата война. Почваше да ненавижда това момче. Прехвърли в ума си всички смъртоносни изрази, които знаеше, но се отказа от тях, подозирайки в своята безпомощност, че ще бъдат безполезни. Млъкна. Излезе навън и погледна къщата, където бяха родителите й.
— Мисля да се връщам — рече тя.
— Почакай — спря я Кейл.
Когато се обърна, той я бе настигнал.
— Какво искаш? — попита го хладно.
— Не ми се сърди — каза той. — Не знаеш какво става тук. Трябваше да видиш гърба на брат ми.
Смяната на темата я смути. Той не я оставяше нито за минутка в едно и също настроение, а и правилно бе прочел интереса й към романтичните истории. Гласът му тайнствено се бе снишил и тя, за да бъде в тон, също снижи глас:
— Какво искаш да кажеш? Какво му е на гърба?
— Целият в белези — рече Кейл. — Китаецът.
Тя потрепери и се напрегна от любопитство.
— Какво той? Бие ли го?
— По-лошо — каза Кейл.
— А защо не кажеш на баща си?
— Не смеем. Знаеш ли какво ще стане, ако обадим?
— Не. Какво?
— Дума да не става — поклати той глава, правейки се, че внимателно обмисля. — Дори това не смея да ти кажа.
В този момент откъм навеса се зададе Ли, водещ коня и високата източена двуколка на Бейкънови с гумените шини. Мистър и мисис Бейкън се показаха от къщата и почти машинално всички погледнаха към небето.
— Сега не мога да ти кажа — продължи Кейл. — Китаецът ще разбере.
— Побързай, Абра! Тръгваме — извика мисис Бейкън.
Ли задържа неспокойния кон, докато помогнат на мисис Бейкън да се качи. Иззад къщата стремглаво дотича Арон — носеше картонена кутия, старателно обвързана с канап на причудливи джуфки, и я тикна на Абра.
— Дръж — каза той, — но не я развързвай, докато не се прибереш вкъщи.
Кейл видя отвращението върху лицето на Абра, ръцете й се дръпнаха от кутията.
— Вземи я, моето момиче — каза баща й. — И побързай, че много сме закъснели. — И пъхна кутията в ръцете й.
Кейл се приближи до нея.
— Искам нещо да ти пошепна — рече той и долепи уста до ухото й: — Подмокрила си гащите!