На изток от Рая

— Защо? — попита Арон.

— Понеже някои хора държат да бъдат погребани в родните си места.

— А как е стигнала там? — заинтересува се Кейл.

— Качихме я на влака и я пратихме у дома й, нали, Ли?

Ли кимна:

— И при нас е така. Като умрат, почти всички китайци ги изпращат в Китай.

— Това го знам — каза Арон, — разказвал си ни по-рано.

— Така ли? — учуди се Ли.

— Разбира се — потвърди Кейл, леко разочарован. Адам бързо промени темата:

— Днес следобед — почна той — мистър Бейкън направи едно предложение. Бих искал да го обмислите. Каза, че за вас ще е може би по-добре, ако се преместим в Салинас. Там и училищата са по-добри, а и повече деца има да си играете.

Идеята вцепени близнаците, Кейл попита:

— Ами тука?

— Е, ще си запазим ранчото, ако ни се доще, да си дойдем — каза Адам.

— Абра живее в Салинас — припомни Арон. За него това беше достатъчно, вече бе забравил летящия пакет. Единственото, което си представяше, бяха една престилчица, едно боне и меки пръстчета.

— Абе вие помислете — каза Адам. — А сега май трябва да си лягате. Днес защо не сте ходили на училище?

— Учителката е болна — каза Арон.

— Мис Кълп — потвърди Ли — боледува от три дни. Ще учат чак в понеделник. Хайде, момчета!

Те послушно излязоха след него.

2

Когато Ли се върна, Адам се усмихваше неопределено на лампата и потупваше коляно с показалец.

— Знаят ли нещо? — попита той.

— Не знам — рече Ли.

— Дано да е само покрай момиченцето.

Ли донесе от кухнята голяма картонена кутия.

— Това са сметките. За всяка година са прихванати с отделен ластик. Всичко съм прегледал, в ред е.

— Искаш да кажеш всички сметки?

— За всяка година — каза Ли — има отделен тефтер и квитанции за всичко. Искахте да знаете какво ви е положението. Ето, тук е цялото. Наистина ли смятате да се преместите?

— Какво да ти кажа, обмислям въпроса.

— Бих желал да се намери някакъв начин да кажете на децата истината.

— Това би ги лишило от хубавата представа за майка им.

— А не се ли досетихте за другата опасност?

— Коя именно?

— Ами да кажем, че сами научат истината. Кой ли не знае?

— Като поотраснат, може да го приемат по-лесно.

— Не ми се вярва — рече Ли. — Но не това е най-голямата опасност.

— Струва ми се, Ли, не мога да ти следя мисълта.

— Аз мисля за лъжата. Тя е в състояние всичко да порази. Ако някога открият, че сте ги излъгал за това, биха пострадали всички истински неща и тогава вече на нищо няма да хващат вяра.

— Разбирам. Но какво мога да им кажа? Цялата истина не мога да им кажа.

— Но, да речем, само част от истината, колкото да нямате угризения, когато научат останалото.

— Ще трябва да си помисля, Ли.

— Ако се пренесете в Салинас, ще стане по-опасно.

— Трябва да помисля.

— Моят баща ми разказа за майка ми — настойчиво продължаваше Ли — още когато бях съвсем малък, не ме пожали. И докато растях, повтори ми го няколко пъти. Разбира се, не беше същото, но все пак беше достатъчно гадно. Сега съм доволен, че ми е казал. Как ли щях да се чувствам, ако не знаех?

— Не искаш ли да ми разкажеш?

— Не искам. Макар че би могло да ви убеди да промените това-онова по отношение на синовете ви. Например да им кажете, че е заминала, но не знаете къде.

— Но аз знам.

— Е, там е цялата работа. Или ще е от край до край истината или ще е половин лъжа. Не мога да ви принуждавам.

— Ще си помисля, Ли — каза Адам. — А каква е историята на майка ти?

— Наистина ли искате да я чуете?

— Само ако пожелаеш.

— Съвсем накратко — почна Ли. — Първият ми спомен е за малка и мрачна барака, в която живеехме сами с баща ми, насред една картофена плантация. Заедно с това си спомням как баща ми разказваше историята на майка ми. Иначе той говореше на кантонски, но историята разказваше на красив и литературен мандарински. Както и да е. Ще ви кажа… — И погледът на Ли се насочи към миналото. — Трябва най-напред да ви кажа, че когато тук, в Запада, вие сте прокарвали железниците, тежката работа по трасирането, нареждането на траверсите и завинтването на релсите се е извършвала от хиляди китайци. Евтина работна ръка, прилежна, а пукне ли някой, другите пет пари не дават. Набирали ги главно от Кантон, кантонците са набити, яки, издръжливи, не са и сприхави. Довели ги по силата на договор и навярно съдбата на баща ми не е била никакво изключение… Трябва да знаете, че в навечерието на нашата Нова година китаецът е длъжен да изплати всичките си дългове и да започне новата на чисто. Не смогне ли, все едно загубва честта си. Нещо повече, цялото му семейство остава без чест. Извинение никому.