— Не ми се щеше да ти обиждам чувствата.
— Не са обидени те! Искате да говорим за това писмо. Добре, говорете и от думите ви ще позная дали мога да предложа честното си мнение, или ще е по-добре да подкрепя вашето.
— Не го разбирам — безпомощно призна Адам.
— Вие сте се познавали с брат си. Щом не го разбирате, как мога аз да го разбера, когато никога не съм го и виждал.
Адам стана, отвори вратата на вестибюла, без да забележи сянката, плъзнала се зад нея, и отиде в стаята си. Като се върна, сложи на масата една избеляла кафеникава дагеротипия, точно пред Ли.
— Това е брат ми Чарлз — каза той, връщайки се да притвори отново вратата. Ли се вгледа в лъскавата метална плочка, обръщайки я насам-натам, да избегне отблясъците от лампата. — Доста отдавна е — рече Адам, — още преди да отида в казармата.
Ли се наведе ниско над снимката.
— Трудно е да се разгадае. Но от израза му не мога да кажа, че брат ви е носел много хумор.
— Никакъв — отсече Адам. — Никога не се смееше.
— Нямах точно това предвид. Когато прочетох условията в завещанието на брат ви, порази ме това, че е могъл да притежава особено брутално чувство за игра. Обичаше ли ви той?
— Не зная — отговори Адам. — Понякога съм си мислел, че ме обича. Веднъж се опита да ме убие.
— Да — каза Ли, — това му е написано на лицето, и привързаността, и убийството. И двете са го превърнали в скъперник, а скъперникът е човек, който се страхува и се спотайва в крепост от пари. Познаваше ли той жена ви?
— Да.
— Обичаше ли я?
— Мразеше я.
Ли въздъхна.
— Всъщност това няма значение. Нали не е ваш проблем?
— Не е.
— Тогава бихте ли посочили какъв е проблемът, че да го огледаме?
— Нали и аз това искам.
— Говорете тогава.
— Не мога да накарам мислите си да текат по-ясни.
— Ще ми позволите ли аз да подредя картите ви? Понякога това може да стори тъкмо страничният човек.
— Точно на това държа.
— Много добре тогава. — Ли внезапно изсумтя и на лицето му се изписа израз на удивление, а тъничката му малка ръка прихвана закръглената брадичка. — По дяволите! — сепна се той. — Как не се сетих!
Адам неловко трепна.
— Да беше ми казал какво те боде — раздразнено рече той.
— Караш ме да се чувствам прозрачен.
Ли измъкна от джоба си лула с дълго и тънко абаносово стъбло и подобна на чаша малка пиринчена глава. Напълни напръстничето с тютюн, тъй ситно нарязан, че приличаше на коса, сетне го запали, дръпна продължително четири пъти и остави лулата да угасне.
— Опиум ли е това? — попита Адам.
— Не — каза Ли. — Евтин китайски тютюн с неприятен вкус.
— Тогава защо го пушиш?
— Знам ли? — рече Ли. — Предполагам, напомня ми нещо… нещо, което свързвам с по-голямата яснота. Не е много сложно. — Отпусна си клепачите наполовина. — Добре тогава, ще се постарая да измъкна мислите ви като макарони и ще ги оставя на слънце, да поизсъхнат. Жената все още е ваша съпруга и все още е жива. Съгласно буквата на завещанието тя наследява някъде над петдесет хиляди долара. Доста пари са това. С тях могат да се извършат значителен брой добрини, но и много злини. Ако знаеше къде е и с какво се занимава, щеше ли брат ви да й завещае тези пари? Съдилищата гледат винаги да спазват желанието на завещателите.
— Брат ми не би го направил в такъв случай — каза Адам. И в този миг си спомни момичетата от горния етаж на кръчмата и редовните посещения на Чарлз.
— Може би ще се наложи да помислите вместо брат си — каза Ли. — Каквото върши сега жена ви, не е нито добро, нито лошо. От всяка земя могат да се родят светци. Да кажем, с тези пари тя би могла да направи нещо прекрасно. Нечистата съвест е най-доброто стъпало към филантропията.
Адам изтръпна.
— Тя ми е казвала какво смята да извърши, ако й паднат много пари. По-близко е до убийство, отколкото до благотворителност.
— Значи мислите, че не бива да получава тези пари?
— Казваше, че щяла да съсипе редица уважавани мъже в Салинас. В състояние е да го направи.
— А-ха, доволен съм, че мога да погледна на нещата отстрани. Сигурно панталоните на репутацията им тук-там са се протрили. Значи от морална гледна точка вие сте против това тя да получи своя дял.
— Да.
— Добре, да вземем предвид следното: тя няма нито име, нито минало. Една разблудница, поникнала направо от земята. И без ваша помощ, дори и да знаеше за това, не би могла да прояви претенции към парите.
— Предполагам, че е така. Да, разбирам, без моя помощ тя не ще може да претендира за тях.
Ли пое лулата и почисти тютюна с една тънка бронзова игла, след което наново я напълни. Докато поемаше своите четири бавни всмуквания, тежките му клепачи се повдигнаха и той се загледа в Адам.