Посещението при Деси даваше на хората заряд за още два дни и чак тогава той спадаше, главоболието се връщаше и ставаше ясно, че търговията не върви така добре като миналата година. Ето какъв човек беше Деси и какви работи правеше. Също като Самуел тя носеше в ръцете си трепет. Тя беше съкровището, любимката на семейството.
Деси не беше хубавица. Може би дори и симпатична не беше, ала излъчваше онова сияние, което тегли мъжете подир една жена с надеждата, че ще могат поне част от него да отразят. Човек би си помислил, че тя своевременно ще преживее своята първа любов, за да намери втората, но с нея не стана така. Помислете само, никой от Хамилтъновци, с цялата им неукротима пъргавост, не беше достатъчно пъргав в любовта. Както пролича, никой от тях не бе способен на по-лековати и променливи чувства.
Деси не вдигна ръце току-тъй, не се предаде лесно. По-страшно беше. Все тъй си гледаше работата и се държеше както обикновено, само че сиянието вече го нямаше. Хората, които я обичаха, страдаха, като я виждат как се мъчи, идеше им и те да споделят мъката й. Добри и верни бяха нейните приятели, но нали бяха хора — хората предпочитат да са добре и мразят да им е зле. Мина се време и разните мисис Морисън взеха да намират все по-уважителни причини да не посещават малката къща до пекарната. Не че не й бяха верни. Просто не им се искаше да се натъжават, тъй като мечтаеха за щастие. Не е трудно да намериш логично и добродетелно оправдание за това, че не вършиш онова, което не искаш да вършиш. Търговията на Деси почна да запада. А жените, които си бяха въобразявали, че искат рокли, така и не схванаха, че всъщност са искали да бъдат щастливи. Меняха се времената, разширяваше се пазарът на готовите дрехи. Да носиш такива, вече не се смяташе за неприлично. И щом мистър Морисън доставяше конфекция, беше повече от приемливо Агнес Морисън да се показва с нея пред хората.
Семейството се разтревожи за Деси, но какво можеш да направиш, щом тя не признаваше, че нещо не е в ред? Признаваше, че усеща твърде остри болки вляво, но те траели кратко време и се появявали само на пресекулки. Тогава дойде смъртта на Самуел и светът се разби като ваза. Неговите синове, дъщери и приятели се заровиха в отломките, мъчейки се отново да слепят някакъв друг свят. Деси реши да продаде ателието си и да се върне в чифлика при Том. В действителност нямаше какво толкова да разпродава. Лайза бе в течение на нещата, Олив и Деси писаха на Том. Но на Уил, седнал сега свъсен на масата в гостилницата „Сан Франциско“, не бяха съобщили. Вътрешно той кипна, накрая сви салфетката си на топка и стана.
— Забравих нещо — рече той на Адам. — Ще се видим във влака.
Измина разстоянието от половин пряка до къщата на Деси, прекоси обраслата й градина и звънна на вратата. Тя се вдигна от самотната си вечеря и се показа на вратата със салфетка в ръка.
— Ха, Уил! Здравей! — рече и подложи розовата си буза за целувка. — Откога си в града?
— По работа — каза той, — между два влака. Искам да поприказваме.
Тя го покани в кухнята, съчетана с трапезария — уютна стаичка, облепена с хартиени тапети на цветя. Наля машинално чаша кафе, тикна я пред него и нареди зад нея захарницата и каничката с каймак.
— Видя ли се с мама? — попита го тя.
— Сменям само влаковете — сърдито отвърна той. — Деси, вярно ли е, че си искала да се върнеш на фермата?
— Смятах.
— Аз не искам да отиваш.
— Защо? — Тя се усмихна неопределено. — Какво лошо? Том е самичък там.
— Но ти си имаш тук чудесна работа.
— Тук вече работа нямам — каза тя. — Мислех, че знаеш.
— Не искам да отиваш — мрачно повтори той.
Тя се усмихна с тъга и се постара да вложи малко присмех в думите си:
— Голямото братче май заповядва. Я да каже на Деси защо не иска?
— Много е откъснато там.
— Нали ще бъдем двама?
Уил гневно сви устни и тръсна:
— Том не е на себе си. Не е хубаво да си сама с него.
— Болен ли е? Значи има нужда от помощ!
— Не исках да ти казвам — продължи Уил, — но мисля, че Том не можа да се оправи след… след смъртта. Особен е.
— Уил — с нежност се усмихна тя, — ти винаги си го смятал за особен. Реши, че е особен, още когато не пожела да се запали по търговията.
— Това е друго. Сега е станал разсеян, не говори, нощно време се шляе сам по ридовете. Нали ходих да го видя, прописал е стихове! Цялата му маса в листа!