— Няма ли да пиеш още едно кафе? — подхвърли Адам.
— Не, благодаря. Ще ме разсъни. Не искаше ли нещо да ми кажеш?
— Мислех си за баща ти — рече Адам — и реших, че трябва да поговоря с някой Хамилтън.
Едва забележимо Уил се отпусна на стола.
— Голям приказливец беше старият — каза той.
— С него на човек някак му ставаше по-леко — каза Адам. Ли вдигна поглед от дървеното яйце, с което замрежваше:
— Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.
— Знаеш ли — рече Уил, — звучи ми особено, като те слушам как си служиш с такива сложни думи. Кълна се в Бога, но ти май говореше завалено.
— Беше то — каза Ли. — Било е, мисля, от суета. — Усмихна се на Адам и продължи към Уил: — Вие не чухте ли, че някъде в Сибир от ледовете изкопали мастодонт? Стоял си там сто хиляди години, а месото му прясно и досега.
— Мастодонт?
— Да, нещо като слон, който от дълго време не се среща по земята.
— И месото му все още прясно?
— И вкусно като свинска пържола — добави Ли. — И премести яйцето към пробитото коляно на черния чорап.
— Много интересно — каза Уил.
— Ли още не ми е размазал фасона — засмя се Адам, — но и това ще дойде. Изглежда, не мога да стигна право на думата. Цялата работа стана, понеже ми омръзна да седя и нищо да не върша. Искам да се хвана с нещо, че да си запълвам времето.
— Защо не си обработваш земята?
— Не. Не ми е интересно. Не разбираш ли, Уил, аз не съм човек, който си търси някаква длъжност. Аз търся работа. От служба нямам нужда.
Уил изостави предпазливостта си.
— Добре де, аз какво мога да сторя за тебе?
— Мислех да споделя с теб един проект, а ти да ми кажеш мнението си. Ти си човек на бизнеса.
— Разбира се — рече Уил. — Каквото зависи от мен…
— Позаинтересувах се от въпросите на замразяването. И ми хрумна нещо, от което не мога да се отърва. Вечер, като си легна, пак то ми идва в главата. Досега не ми се беше случвало така да се измъча. Може да се каже, че идеята е сериозна, но вероятно е пълна с пропуски.
Уил разкръстоса нозе и подръпна панталоните си, където го стягаха.
— Продължавай, направо в целта! — каза той. — Искаш ли пура?
Адам не чу нито предложението, нито схвана намека.
— Цялата страна се променя — продължи той. — Хората повече няма да живеят, както са живели. Ти знаеш ли къде е най-големият пазар на портокали през зимата?
— Не. Къде?
— В Ню Йорк, в града. Прочетох го. Ето например в студените райони на страната, какво ще кажеш, не им ли се иска на хората и през зимата да имат онова, което там загива? Грах, марули, цветно зеле? В огромна част от страната с месеци не виждат такива неща. А тук, в Долината на Салинас, ние можем да ги отглеждаме през цялата година.
— Това тук съвсем не е като онова там — каза Уил. — А ти какво си намислил?
— Ето какво. Ли ме накара да купим един от големите ледници и на мен ми стана интересно. Слагам вътре разни зеленчуци, но ги подреждам по различен начин. И знаеш ли, Уил, ако натрошиш леда на ситно, пъхнеш в средата една маруля и я завиеш с восъчна хартия, изтрайва три седмици и след това е съвсем като прясна.
— По-нататък? — с опасения го подкани Уил.
— Както знаеш, железниците си направиха специални вагони за плодове. Отидох да ги видя. Прилична работа. И знаеш ли, ние можем посред зима да пращаме с тях марули за източното крайбрежие.
— И къде тук виждаш себе си? — попита Уил.
— Намислих да купя работилницата за лед, тука в Салинас, и да видя не може ли да изнасяме някои неща.
— Това ще струва маса пари!
— Аз имам тая маса пари — каза Адам. Уил Хамилтън ядосано дръпна устната си.
— Защо ли се забърках в тази история? — рече той. — Уж всичко ми е ясно.
— Какво искаш да кажеш?
— Виж какво — почна Уил, — дойде ли при мен човек да иска съвет за някакво намерение, аз знам, че на него съвет не му трябва. Той иска само да се съглася с него. И ако държа да си запазя приятелството му, казвам му, че идеята е великолепна, да си гледа работата. Но тебе те обичам, ти си приятел на моето семейство и затова няма в нищо да си напъхам главата.
Ли остави чорапите, свали панерчето на пода и си тури другите очила.
— Ти сега за какво се нервираш? — възрази Адам.