Помежду Хамилтъновите момчета имаше и пет момичета: Юна, най-голямата, замислена и прилежна брюнетка; Лизи (може би тя трябваше да бъде най-голяма, тъй като бе кръстена на майка си), за която малко може да се каже. По всичко личи, тя много рано бе решила да се срамува от своите. Омъжи се млада и замина, след което я виждаха само на погребения. Способността й горчиво да мрази нямаше равна сред всички Хамилтъновци. Когато синът й порасъл и се оженил за момиче, което тя не одобрявала, Лизи с години не му говорила. После идваше Деси, чийто смях бе толкова заразителен, че нямаше човек, който да не се радва на близостта й. Следваше Олив, моята майка. Последна беше Моли, една малка красавица с разкошна руса коса и теменужени очи.
Това бяха Хамилтънови. Цяло чудо е как Лайза, този дребосък от кожа и кости, ги е раждала в продължение на години, как ги е изхранвала, как е месила хляб, шила им е дрехи и ги е учила на добри обноски и на железен морал.
Удивително е как е могла Лайза да оформи децата си. Нямаше абсолютно никакъв житейски опит, беше невежа и ако не се смята дългото пътешествие от Ирландия до тук, нищо друго не бе видяла. Не познаваше никакви други мъже освен своя, съжителството с когото приемаше като изтощително, а понякога и болезнено задължение. По-голямата част от живота й бе протекла в раждане и отглеждане на деца. Едничък интелектуален събеседник й беше Библията, ако не се смятат Самуел и децата, които тя изобщо не слушаше. В тази книга тя намираше и нужната история, и своята поезия, и познание за разните народи, и всякакви неща, своята етика и нравственост и своето спасение. Никога не изучаваше, нито пък проверяваше Библията, просто я четеше. Многото пасажи, в които Писанието видимо си противоречеше, ни най-малко не я смущаваха. Накрая тя бе стигнала дотам, че знаеше всичко това, но продължаваше да си чете, без да му обръща внимание.
Лайза се радваше на всеобщо уважение: бе добра жена, отгледала добри деца. И държеше главата си изправена навсякъде. Почитаха я и съпруг, и деца, и внуци. У нея имаше някаква желязна сила, не знаеше какво е компромис, в лицето на всяка насрещна неправда изправяше своята праведност, а това те кара да я гледаш със страхопочитание, макар и не с любов.
Лайза ненавиждаше с непреклонна фанатичност всяко спиртно питие. Да се поглъща алкохол в каквато и да било форма, за нея бе равносилно на престъпление срещу един и без това разгневен бог. Едно дето самата тя никога не се бе докосвала до него, но се противопоставяше на употребата му и от всички останали. Естествено, в резултат съпругът й Самуел, а и всичките й деца таяха една почти страстна привързаност към пиенето.
Веднъж, много болен, Самуел я попита:
— Лайза, не може ли да глътна една чаша уиски, че да ми олекне?
Тя опъна острата си брадичка.
— Искаш да се изправиш пред трона господен и да му дъхтиш на спирт? Изключено!
Самуел се обърна на другата страна и продължи неутешимо да боледува.
Като наближи седемдесетте, Лайза взе да уринира все по-трудно и затова докторът й предписа да взима като лекарство по една супена лъжица портвайн. Първата лъжица изпи, като се насили и сбърчи лице, но се оказа, че не е толкова лошо. От този ден нататък тя изгуби своя напълно трезвен дъх. Пиеше виното все на супени лъжици и все като лекарство, но след време стигна до един литър дневно и оттогава стана много по-спокойна и щастлива жена.
Самуел и Лайза Хамилтън отгледаха децата си и те бяха вече отраснали, възрастни хора, когато настъпи новият век. На фермата източно от Кинг Сити растеше цяло племе Хамилтъновци. Млади мъже и жени, това бяха все американци. Самуел така и не видя повече Ирландия и постепенно съвсем я забрави. Зает човек беше той. Не му оставаше време за носталгия. За него Долината на Салинас олицетворяваше целия свят. Едно пътуване в годината до Салинас, на шейсет мили северно, където почваше долината, му беше напълно достатъчно, работата във фермата не свършваше, а грижата за изхранването и обличането на плодовитото семейство му отнемаше повечето време…но не всичкото. Огромна енергия обладаваше той. Дъщеря му Юна стана замислена ученичка, мургава и винаги напрегната. Той се гордееше с нейния необуздан и вечно търсещ ум. След като изкара няколко срока в салинаското основно училище, Олив се готвеше за общински квалификационни изпити, за да стане учителка — една чест, каквато в ирландските семейства се е смятало наличието на проповедник вкъщи. Джо щеше да бъде изпратен в колеж, защото удивително не го биваше за нищо друго. Уил бе доста напреднал по пътя към своята неочаквана състоятелност. Том се беше изжулил при срещата си със света и ближеше раните си. Деси изучаваше шивашкия занаят, а Моли, прелестната Моли, очевидно щеше да се омъжи за богат човек.