— Не ни е казвала — с гордост рече мистър Еймс.
— Жалко, май не трябваше да ви съобщавам. Дано не съм провалил изненадата!
Мистър и мисис Еймс сметнаха, че са изпаднали в някакъв магически сън, който изведнъж е решил всичките им проблеми.
И го отдаваха на онази несъзнателна мъдрост, която осенява единствено родителите.
— Не съм виждал в живота си човек така да се промени — каза мистър Еймс.
— Та тя винаги си е била добро дете — отвърна жена му.
— И забелязваш ли колко се е разхубавила? Че тя е направо красавица. Какъв цвят има само на бузите!
— Не ми се струва, че дълго ще учителства с тази външност — каза мистър Еймс.
Наистина Кати цъфтеше. Подготвяйки се за изпитите, детинската усмивка не слизаше от устните й. Време й оставаше за всичко Почисти избата и натъпка хартия между камъните на основите, да не духа. Кухненската врата скърцаше, тя смаза пантите, после и ключалката, която превърташе трудно, и понеже така и така бе извадила тенекията с масло, намаза и пантите на входната врата. Пое като свое задължение да пълни лампите с газ и да им поддържа шишетата чисти. Топеше ги направо в петрол и за целта в мазето постави цял варел.
— Човек трябва да види, за да повярва — казваше баща и.
Но така беше не само вкъщи. Тя се пребори със смрадта в кожарската работилница и почна да посещава баща си. Току-що навършила шестнайсетте, за него тя все още си беше малка. И затова се удивляваше на въпросите й от професионално естество.
— Тя е по-умна от редица мъже, да не им казвам имената — споделяше той със своя помощник. — Един ден току-виж поела работата!
Кати се интересуваше не само от обработката на кожите, но и от търговската страна. И баща й обясняваше заеми, изплащания, цени и заплати. Показа й как се отваря касата и остана много доволен, когато след първия опит тя запомни комбинацията на ключалката.
— Ето как виждам аз цялата работа — каза той на жена си. — у всеки от нас има по нещичко от Сатаната. Не бих искал детето ми да няма известна практичност. Това според мене си е направо нещо като енергия. И ако смогнеш да я хванеш и да я подчиниш, защо да не я насочиш в правилната посока?
Кати изкърпи всичките си дрехи и си подреди нещата. Един майски ден се върна от училище и от вратата се хвана за куките. Майка й се беше облякла за излизане.
— Имам едно ходене до църковния клуб — каза й тя.
— Нали другата седмица ще разпродаваме торти, пък аз съм председателка. Баща ти викаше: ако искаш да прескочиш до банката, да изтеглиш парите за надниците и да му ги занесеш в кожарницата. Понеже отивам сега за тортите, аз няма да мога.
— Защо да не отида — рече Кати.
— Парите са приготвени в един плик, само да ги вземеш — каза мисис Еймс и побърза да излезе.
Кати заработи живо, но без да бърза. Навлече една стара престилка да не си изцапа дрехите. В избата намери буркан от желе с капачка и го отнесе в сайванта, където прибираха сечивата. В кокошарника хвана една ярка, сложи я на дръвника и отсече главата й. После подложи под трепкащата шия буркана и той се напълни с кръв. Потръпващата ярка занесе на торището и дълбоко я зарови. Като се върна в кухнята, свали престилката, пъхна я в печката и разрови въглените, додето пламъците подхванаха плата. Изми си ръцете, огледа си обувките и чорапите и обърса едно по-тъмно петно от дясната си обувка. След това се погледна в огледалото. Страните й светеха от свежест, очите искряха, устата й се изви в детинската си усмивчица. Излизайки, скри буркана под най-ниското кухненско стъпало. От излизането на майка й не бяха минали и десет минути.
Леко, сякаш танцува, Кати обиколи къщата и се озова на улицата. Дърветата вече се разлистваха, а в тревата жълтееха първите глухарчета. Кати се отправи безгрижно към центъра на града, където се намираше банката. Беше толкова свежа и приветлива, че минувачите се извръщаха да я изгледат.
Пожарът избухна в три през нощта. Надигна се, пламна, изрева, пропадна и се сгромоляса още преди да го забележат. Когато доброволците, теглейки помпата си, дотичаха, оказа се, че не им е останало нищо друго, освен да мокрят покривите на съседните постройки, за да не се подпалят и те.
Къщата на семейство Еймс бе изгоряла като барут. Пожарникарите и обичайната публика, която пожарите привличат, се заоглеждаха в осветените от огъня лица да зърнат мистър и мисис Еймс и дъщеря им. И внезапно всички установиха, че ги няма. Хората заковаха погледи в огромната огнена купчина, представяйки си, че са в нея заедно с децата си; във всяко гърло се качи по едно разтуптяно сърце. Доброволците се захванаха да заливат жаравата с вода, сякаш след толкова време е възможно да се спаси някакъв телесен остатък от семейството. По града тръгна ужасяващата вест, че цялото семейство Еймс е изгоряло.