Публичните домове се колебаеха между дворци, пълни със злато и плюш, и най-сбутани бордеи, чиято смрад би прогонила и свиня. Сегиз-тогиз тръгваха приказки за това как господарите на занаята крадат и заробват млади момичета и може би редица от тия истории са били верни. Но голямото мнозинство проститутки влизаха в професията от леност и глупост. В домовете бяха освободени от всякаква отговорност. Хранеха ги, обличаха ги и се грижеха за тях, додето престареят, когато ги изритваха. Но и този край не беше пречка. Младостта смята, че никога не може да остарее.
Имаше случаи в занаята да се появи някое по-умно момиче, но то обикновено се издигаше до нещо по-добро. Или отваряше свой дом, или успешно ще се залови за изнудвачество, или пък ще се омъжи за богаташ. За умните имаше дори по-особено название. Почтително ги наричаха куртизанки.
Мистър Едуардс нямаше равен както в набирането, така и в надзираването на своите момичета. Ако се окажеше, че някоя не е плиткоумна в достатъчна степен, изхвърляше я. Не искаше и много големи красавици. Току-виж някой местен младеж се влюбил в красивата курва и тогава ще има да й плаща майка си и баща си. Забременееше ли някоя, можеше да избира — или да напусне, или да й се направи аборт, но толкова брутален, че значителна част отиваха на оня свят. И въпреки това момичетата обикновено избираха помятането.
В работите на мистър Едуардс не всичко вървеше гладко. И той си имаше своите проблеми. По времето, за което разказвам, той бе подложен на редица нещастия. При една железопътна катастрофа бяха убити две групи от по четири момичета. Друга група изгуби за сметка на религията, когато някакъв селски проповедник изведнъж бил обладан от небесен огън и почнал с проповедите си да пали и жителите на градчето. Набъбващото паство се видяло принудено да се премести от църквата на полето. И тогава, както става тъй често, проповедникът извадил своя най-страхотен коз: предсказал на коя дата ще настъпи краят на света и цялата околия поела блееща след него. Мистър Едуардс замина за това градче, извади тежкия бич от пътната си чанта и безмилостно наложи своите момичета. Но вместо да приемат нещата от негова гледна точка, те го помолиха за още малко бой, за да ги избави от техните въображаеми грехове. Отвратен, той отказа, взе им дрехите и се прибра в Бостън. Момичетата си спечелиха значителна слава, отивайки голи до религиозното сборище, за да се изповядат. Та ето как мистър Едуардс се разправяше и набираше своите момичета, вместо да ги търси една от тук, друга — от там. Предстоеше му изцяло да възстановява цели три групи.
Не ми е известно как е научила Кати Еймс за мистър Едуардс. Възможно е да й е казал файтонджията. Ако едно момиче истински се интересува, все има как да узнае. Когато тя се появи в кантората му, той тъкмо бе станал в лошо настроение, отдавайки болката в стомаха си на задушената камбала, която жена му бе поднесла предната вечер. Цяла нощ не беше мигнал. Изхвърли рибата от себе си и в двете посоки, ала все още му беше отпаднало и го напъваше.
По тази причина той не можа веднага да възприеме момичето, което се назова Катрин Еймсбъри. Беше твърде хубава за неговите работи. Говореше с нисък, гърлен глас, беше нежна, почти чуплива, с приятна кожа. С една дума, далеч не беше от типа на мистър Едуардс. И ако не беше така отпаднал, незабавно би я отпратил. Но макар че не се вгледа в нея отблизо, докато й задаваше обичайните въпроси, предимно относно сродници, които биха причинили неприятности, нещо в тялото на мистър Едуардс се насочи към нея. Той не беше похотлив човек, още повече че никога не смесваше професионалния си живот с частните удоволствия. Сегашната му реакция го сепна. Озадачен, той вдигна очи към момичето, при което клепачите й тайнствено и прелестно се сведоха и по излеко издадените устни пробяга зрак. На устата й се появи котешка усмивка. Мистър Едуардс се наведе на писалищната си маса, дишайки тежко. Той осъзна, че я иска за себе си.
— Не разбирам защо момиче като тебе… — почна той и попадна в най-древното правило на света: че момичето, в което си влюбен, не може да бъде никакво друго освен честно и вярно.
— Баща ми почина — скромно каза Катрин. — Само че преди смъртта си остави всичко да се разпилее. Не знаехме, че е взимал заеми за фермата. Но аз не мога да позволя на банката да я отнеме от майка ми. Такъв удар би я довършил. — Очите на Катрин се замъглиха от сълзи. — Помислих, че мога да изкарам колкото за вноските…
Ако мистър Едуардс някога е имал шанс, той беше именно сега. Вярно, някъде в мозъка му иззвъня едно предупредително звънче, но то се оказа недостатъчно силно. Приблизително осемдесет процента от момичетата, които идваха при него, се нуждаеха от средства, за да изплащат някаква ипотека. И мистър Едуардс си беше изработил неизменното правило да не вярва на нито една тяхна дума в нито един момент, освен на това какво са яли на закуска, но понякога те лъжеха и за закуската. И ето го сега този огромен, затлъстял, зрял собственик на продажна плът — притиска шкембе в масата, а страните му тъмнеят от прилив на кръв и по бедрата и пищялките му пробягват тръпки на възбуда. Мистър Едуардс се чу да казва: