Никой никога за нищо не го попита. След дълго боледуване, по време на което жена му го огради с нежни грижи, той се върна към работата си и никога повече не допусна до себе си безумството на любовта. „Човек, който не извлича поука от преживяното — казваше той, — е глупак.“ И след това докрай гледаше на себе си с особено боязливо уважение. Така и не бе осъзнал, че у него е горяло желанието да убие.
А това, че не уби Катрин, беше пълна случайност. Всеки негов удар имаше предназначението да я довърши. Дълго време тя лежа в безсъзнание и още дълго като полужива. Установи, че й е счупена ръката, и разбра, че ако иска да живее, трябва да потърси помощ. Волята за живот я накара да се повлече по тъмния път, дано открие подкрепа. Сви в някаква вратня, но още не изкачила стъпалата пред входа, загуби свяст. Петлите в курника бяха почнали да кукуригат, а на изток светна сивата ивица на зората.
Глава 10
1
Когато двама мъже живеят заедно, в резултат на зародилото се взаимно раздразнение, те обикновено поддържат доста немарливо къщата си. Щом са сами, двамата постоянно се намират в състояние пред скарване. Не мина много след връщането на Адам Траск и напрежението почна да расте. Двамата братя бяха прекалено много заедно и твърде рядко с други хора. Няколко месеца им отидоха, докато уредят парите на Сайръс и лихвените проценти. Отидоха заедно до Вашингтон да видят гроба — плоча от хубав камък, увенчана с чугунена звезда и герб и с дупка за поставяне на флагче в Деня на падналите герои. Братята останаха дълго край гроба, после си тръгнаха и повече не споменаха Сайръс. Ако Сайръс наистина е бил безчестен, бе го сторил добре. Никой не зададе въпрос за парите. Но той все така смущаваше мислите на Чарлз.
Като се върнаха, Адам го попита:
— Защо не си купиш нови дрехи? Сега си богат, а се държиш, като че те е страх да похарчиш и един цент.
— Страх ме е — призна Чарлз.
— Защо?
— Ами ако се наложи да ги връщам?
— Ти още ли ще опяваш за това? Ако имаше нещо нередно, мислиш ли, че досега нямаше да чуем?
— Знам ли — отвърна Чарлз. — Предпочитам да не говоря. Но същата вечер той отново повдигна въпроса.
— Едно нещо ме тревожи — поде той.
— За парите ли?
— Да, за парите. Ако човек спечели толкова пари, все трябва да има някакви боклуци.
— Какво имаш предвид?
— Ами документи, счетоводни книги, разписки, продавателни, сметки… а ние прегледахме татковите неща и не открихме нищо подобно.
— Може да ги е изгорил — подхвърли Адам.
— Може — съгласи се Чарлз.
Братята заживяха в стила, установен от Чарлз — стил, който той за нищо не искаше да промени. Удареше ли сутрин четири и половина, той бе вече на крак, сякаш месинговото махало го сръчкваше в ребрата. Всъщност се събуждаше секунда преди четири и половина. И вече с отворени очи, той мигваше веднъж и чуваше гонга. За миг оставаше да лежи неподвижен, взирайки се в мрака; почесваше корема си, посягаше към масата до леглото и ръката му попадаше точно върху кутийката серен кибрит. Пръстите му изваждаха клечка и я драсваха. Сярата в синята главичка пламваше, а след това се подхващаше и клечката. Чарлз запалваше свещта до леглото си, отхвърляше завивката и ставаше. Носеше дълги сиви гащи, издути на коленете и хлабави около глезените. Отиваше с прозявка до вратата, отваряше я и се провикваше:
— Четири и половина, Адам! Време е за ставане, събуди се!
— Няма ли веднъж да забравиш? — приглушено викна Адам.
— Време е за ставане — Чарлз нахлузи панталоните си и наниза презрамките над хълбоците. — Но ти може да не ставаш. Богат човек си. Търкаляй се в постелята цял ден!
— Ти също. Но продължаваме да ставаме по тъмно.
— Ти няма защо да ставаш — повтори Чарлз. — Само че ако искаш да работиш земята, по-добре да работиш!
— Значи да купим още земя — мрачно каза Адам, — за да имаме още повече работа.
— Хайде, хайде! Щом не искаш, не ставай.
— Бас държа, че и да останеш в леглото, не можеш да заспиш — каза Адам. — Ставаш, защото искаш да станеш, а после се биеш в гърдите, сякаш имаш по шест пръста на ръката.
Чарлз отиде в кухнята и запали лампата.
— Не може хем да си лежиш, хем да управляваш стопанство — каза той, изчука пепелта от скарата на печката, хвърли хартия върху голите въглени и задуха, додето се разгорят.
Адам го наблюдаваше от вратата.
— Значи и кибрит не употребяваш.
— Я си гледай шантавата работа! — избухна Чарлз. — Стига си ме заяждал!
— Дадено — отвърна Адам, — ще си я гледам. Моята работа май не е тук.
— Както щеш. Щом пожелаеш да се махнеш, махай се начаса!