Адам се разтревожи от тази загатната заплаха.
— Не съм такъв, че да обиждам някого — каза той и усети, че Луис неочаквано го е взел за чужд и недоброжелателен човек.
— Просто исках да си наясно. Идват хора от Изток и си мислят, че ако човек няма много пари, значи за нищо не го бива.
— Не бих си помислил…
— Мистър Хамилтън може да няма и пет спестени пари, но си е наш и за нас си е добър. Най-свястното семейство, което някога ще видиш. Просто исках да не забравяш това.
Адам бе готов да се защити, но каза:
— Няма да забравя. Добре, че ми напомни.
Луис отново се обърна напред.
— Ето го, виждаш ли, пред работилницата. Сигурно ни е чул.
— С брада ли е? — взирайки се, попита Адам.
— Да, разкошна брада. Много бързо му побелява, доста се е прошарила.
Минаха покрай къщата и забелязаха мисис Хамилтън, която ги гледаше от прозореца, след това заобиколиха към работилницата, където Самуел вече ги чакаше.
Адам видя един едър мъжага с патриаршеска брада, чиято сивееща коса трептеше на вятъра като хвърчилки от магарешки бодил. Над брадата, където слънцето бе обгорило ирландската му кожа, страните розовееха. Носеше чиста синя риза, комбинезон и кожена престилка. Под навитите ръкави се виждаха чисти мускулести ръце и само дланите и пръстите бяха очернени от пещта. Като го огледа набързо, Адам се върна на очите му — светлосиви и преливащи от младежка радост. Бръчките около тях, начертани от смеха, тръгваха във всички посоки като спици.
— Колко се радвам да те видя, Луис — изрече той. — Дори тук, в безгрижието на нашето малко небесно царство, ние пак обичаме да виждаме приятелите си. — И се усмихна на Адам, а Луис каза:
— Водя мистър Адам Траск, запознайте се. Не е тукашен, от Изток е, дошъл да се засели.
— Радвам се — рече Самуел, — но ще се ръкуваме друг път. Не ми се ще да ви цапам ръката с тия ковашки куки.
— Нося няколко железни ленти, мистър Хамилтън, да ми изковеш ъгли, че да стегна гредите; пропадат и ще вземат да се издънят.
Разбира се, Луис. Слизайте, слизайте. Ще откараме конете на сянка.
— Отзад има един къс еленско, а мистър Траск е донесъл и нещо друго.
Самуел погледна към къщата.
— Това „нещо друго“ ще го извадим, като закараме колата под навеса. — Адам долови песенните трели в речта му, но не можа да открие нито едно произнесено по друг начин слово, с изключение може би на по-изострените „т“-та и по-меките „л“-та. — Луис, няма ли да разпрегнеш? Аз ще внеса месото. Как ще се зарадва Лайза! Много обича еленска супа.
— Има ли някой от младите?
— Няма, никой не остана. Джордж и Уил си бяха дошли за неделята, но снощи заминаха на танци в Дивия кон, в училището „Пийч Трий“. По тъмно ще се върнат накуп. Освен това ни липсва един диван. После ще ви кажа, Лайза им е приготвила отмъщение. Всъщност Том е виновен. После ще ви кажа. — Засмя се и се отправи към къщата с увития еленов бут.
— Ако искате, внесете „другото нещо“ в работилницата, да не го пече слънцето. — Като доближи къщата, чуха го да се провиква:
— Лайза, никога няма да познаеш! Луис Липо е донесъл едно парче еленово месо, от тебе по-голямо!
Луис настани колата под навеса, Адам му помогна да разпрегне, сетне привързаха ремъците и отведоха конете на сянка.
— Искаше да каже да не държим бутилката на слънце — поясни Луис.
— Тя сигурно е светият ужас, а?
— Дребна е като скорец, ама с железни разбирания.
Самуел ги намери в работилницата.
— Лайза ще бъде много доволна, ако останете на вечеря — каза им той.
— Но тя не ни се е надявала — възпротиви се Адам.
— Ш-шт, човече! Сега ще приготви допълнителни кнедли за супата. Такава радост е да ни дойдете на гости. Дай ми желязото, Луис, да видим какво точно ще искаш. — Разпали огън от трески в черния квадрат на огнището, задуха отгоре му с меха, после поднесе парче мокър кокс с пръсти, додето се подхвана и той. — Хайде, Луис — рече той, — духай ми сега с крилото си. Ама по-бавно бе, човек, бавно и равномерно! — И напъха железните ленти в тлеещия кокс. — Не, сър, мистър Траск, Лайза е свикнала да готви за девет гладни деца, тъй че нищо не може да я изненада. — Премести желязото на по-силен огън и се засмя. — Последните думи си ги вземам назад като свещена лъжа — каза той. — Жена ми ръмжи като обли камъни в прибой. А вас двамата искам да предупредя да не споменавате думата „диван“. За Лайза тя носи само яд и мъка.
— Вие споменахте нещо преди — подхвърли Адам.
— Ако познавахте сина ми Том, щяхте по-добре да схванете, мистър Траск. Луис го познава.