— Ами ако си отрежеш плитката и се обличаш и говориш като другите?
— Не става. Опитвал съм. За така наречените „бели“ пак си оставам китаец, при това такъв, на когото не може да се вярва. В същото време китайските ми приятели ще странят от мен. Отказах се. — Ли спря колата под едно дърво и развърза поводите. — Време е за обяд — рече той, — приготвил съм тук нещо. Нали ще хапнете?
— Разбира се. Само да се наместим под оная сянка. Понякога забравям да ям, а това е много необяснимо, тъй като винаги съм гладен. Любопитни неща разказваш. Долавям приятната нотка на една меродавност. Сега почна да ми се мярка мисълта, че би трябвало да се върнеш в Китай.
Ли насмешливо се усмихна.
— Струва ми се, че след някоя и друга минута ще се уверите: цял живот съм опитвал, без да пропускам нито една възможност. Бях в Китай. Баща ми беше сравнително заможен човек. Но нищо не излезе. Казваха, че съм изглеждал като чуждоземен демон, че съм приказвал като чуждоземен демон. Правех грешки в поведението, не познавах чувствителността, която се беше развила, след като баща ми е напуснал Китай. Не ме приеха. Може и да не ми повярвате, но тук се чувствам по-малко чужд, отколкото в Китай.
— Ще трябва да повярвам, защото в това има смисъл. Даваш ми материал за разсъждения най-малко до двайсет и седми февруари. Имаш ли нещо против въпросите ми?
— По същество не. Бедата е там, че като говориш завалено, почваш и да мислиш завалено. Непрекъснато пиша, за да си поддържам английския. Да слушаш и да четеш, не е като да говориш и да пишеш.
— Не се ли случва да сбъркаш? Искам да кажа, да минеш на чист английски?
— Не. Според мен въпросът е кой какво очаква от тебе. Като погледнеш човека в очите, виждаш, че иска да му приказваш завалено и да си влачиш нозете. Приказваш му завалено и почваш да влачиш нозе.
— Сигурно е така — рече Самуел. — И аз също. Разказвам на хората смешки, защото идват при мен откъде ли не, за да се посмеят. И се мъча да ги развеселявам дори когато ми е тежко.
— Нали за ирландците казват, че били весел народ, преливащ от майтапи?
— Като с твоя завален език и плитката! Не са такива. Те са мрачен народ, надарен да страда повече, отколкото е заслужил. Казват, че без уиски, което да напоява и да смекчава света, ирландците ще си теглят куршума. А дрънкат вицове, защото от тях това се очаква.
Ли разгъна някакво малко шише.
— Ще опитате ли? Китайците пият „нкапи“.
— Какво е то?
— Китайска лакия, силна лабота. Впрочем най-обикновено бренди, но с пелин. Много е силно. Смекчава света.
Самуел сръбна от бутилката.
— Има вкус на гнили ябълки.
— Да, но хубави гнили ябълки. Опитайте го на задната част на езика.
Самуел отпи голяма глътка и килна глава назад.
— Разбирам какво искаш да кажеш. Наистина е хубаво.
— Ето тука сандвичи, туршия, сирене… а това е мътеница.
— Добре си се справил.
— Да, старая се.
Самуел захапа един сандвич.
— Колебаех се между петдесетина въпроса. От това, което ми каза, се оформи един, най-страшният. Имаш ли нещо против?
— Ни най-малко. Само за едно искам да ви помоля — да не говорим така, когато наоколо има други уши. Само ще ги обърка, пък и бездруго няма да повярват.
— Ще се помъча — каза Самуел. — Но ако се изпусна, помни, че съм геният на смешките. Не е лесно да срежеш един човек на две части по средата и всеки път да улучваш една и съща половинка.
— Мисля, че се догаждам какво ще ме питате.
— Какво?
— Защо съм приел да бъда слуга.
— Как, по дяволите, позна?
— Трябваше да последва.
— Не ти ли е неприятен този въпрос?
— От вас не. Неприятни въпроси няма освен ония, които са облечени в снизхождение. Лично аз не зная кога да си слуга е станало недостойно. Та това е убежището на философа, храната на леността и ако се изпълнява както трябва, е позиция, даваща власт и дори любов. Не разбирам защо по-интелигентните хора не си избират подобна кариера. Да се научат да го вършат добре и сетне да жънат облагите. Добрият слуга е абсолютно застрахован не поради добрината на господаря, а поради неговите навици и лентяйство. Хич не е лесно човек да си подправя гозбата и сам да си подрежда дрехите, когато си ляга. Ще си вземе и лош слуга, но няма да се промени. Но добрият слуга, пък аз съм превъзходен, може изцяло да подчини своя господар, да му подсказва какво да мисли, как да постъпва, за кого да се ожени, кога да се разведе, да го направи страхливо послушен или да дозира щастието му, а накрая и да бъде споменат в неговото завещание. Само да бях поискал, можех да ограбя, да разголя и да пребия всеки, за когото съм работил, и пак щях да получа неговата благодарност. Най-сетне, в сегашното си положение аз съм незащитен. А господарят ще ме защитава и пази. Вие трябва и да се блъскате, и да се тревожите. А аз работя по-малко и по-малко се тревожа. И съм добър слуга. Лошият слуга нито работи, нито се тревожи, ала пак е нахранен, облечен и защитен. Не познавам друга професия, в която да се среща такава навалица от несведущи, а изрядността да е така рядка. — Слушайки напрегнато, Самуел се наведе към Ли, а Ли продължи: — Какво облекчение ще бъде сега, като мина отново на завалена реч.