— Тук сме съвсем близко до имението на Санчес — отбеляза Самуел. — Защо спряхме толкова наблизо?
— Поговолим плез това влеме — отвърна Ли. — Аз китаец номел едно. Готови за тлъгване?
— Какво, какво? А, да, разбира се. Но сигурно ти е самотно.
— Там е цялата работа — съгласи се Ли. — Мислел съм да отида в Сан Франциско и да отворя магазинче.
— Нещо като пералня? Или бакалница?
— Не. Китайски перални и ресторанти колкото щете. Мислех за може би книжарница. Допада ми, пък и конкуренцията няма да е кой знае каква. Но навярно няма да стане. Слугата губи замах.
3
След пладне Самуел и Адам яхнаха конете и поеха из имението. Както всеки следобед, задуха вятър и жълтата прах литна към небето.
— Добро място — извика Самуел, — рядко хубава земя!
— Имам чувството, че се отвява шепа по шепа — каза Адам.
— Не, само леко се придвижва. Една част отива в ранчото на Джеймс, но пък толкова идва откъм Сауди.
— Да, но този вятър не ми харесва. Дотяга ми.
— Никой не обича дълго да духа. Дразни и животните, прави ги неспокойни. Не знам забелязахте ли, но малко по-нагоре в долината взеха да садят каучукови дървета, за да спират вятъра. Евкалипти им казват, австралийски. Разправят, че за година пораствали с десет стъпки. Опитайте с няколко реда, да видим какво ще стане. След време хем ще спират ветровете, хем са чудесни за огрев.
— Добра идея — съгласи се Адам. — Но мен преди всичко вода ми е нужна. Този вятър би могъл да изпомпва всичката вода, която открия. Смятам, че ако се пробият няколко кладенеца и редовно се напоява, почвата няма да се отвява. Бих могъл да засея фасул.
Самуел присви очи на вятъра.
— Ако искате, ще се помъча да ви изкарам вода. Направил съм една малка помпа, бързо ще изтегля. Мое изобретение. Вятърните двигатели са доста скъпо нещо. Но ако аз ви ги направя, ще си спестите излишни пари.
— Много добре — каза Адам. — Няма да имам нищо против вятъра, ако работи за мене. А осигурим ли вода, ще насея люцерна.
— Но за нея никога не са давали добра цена.
— Не мислех за това. Преди няколко седмици се поразходих около Грийнфийлд и Гонзалес. Там са се настанили швейцарци. Имат чудесни малки стада от млечни крави и в годината получават по четири реколти люцерна.
— И аз чух за тях. Докарали са швейцарски крави.
Лицето на Адам светеше от намерения.
— Ей такова нещо искам. Маслото и сиренето ще продавам, а с млякото ще угоявам прасета.
— Ще спечелите за долината добро име — рече Самуел. — А за бъдещето ще се окажете истинска скъпоценност.
— Само да намеря вода.
— Водата аз ще ви доставя, стига да я има. Ще я намеря! Донесъл съм си вълшебната пръчица. — И потупа с длан една раздвоена тояжка, привързана за седлото му.
Адам посочи вляво, където едно обширно заравнено място подхранваше нисък гъстак от пелин.
— Ето тук — каза той — лежат трийсет и шест акра земя, равна почти като тепсия. Направих сонда. Горната почва е средно три и половина стъпки, като най-отгоре е пясък, а на един плуг дълбочина започва глина. Мислите ли, че тук може да бликне вода?
— Не знам, ще видим.
Слезе от коня, подаде повода на Адам и развърза своя чаталест жезъл. Хвана го за разклоненията и като го изправи нагоре, тръгна бавно с протегнати напред ръце. Вървеше на зигзаг. По едно време се намръщи и се върна няколко крачки, но после поклати глава и продължи. Адам яздеше бавно след него, водейки коня му, без да откъсва поглед от пръчката. Видя как потрепва и подскача, сякаш невидима риба е задърпала въдицата. Лицето на Самуел бе изопнато от напрежение. Продължи нататък, докато пръчката енергично изви върха си надолу въпреки силата на правите му ръце. Той бавно описа полукръг, откъсна стрък пелин и го пусна на земята. Отдалечи се от кръга, изправи пръчката отново и запристъпя едва-едва към оставения знак. Щом го доближи, върхът на пръчката отново се изви надолу. Самуел въздъхна, отпусна се и хвърли пръчката в нозете си.
— Тук мога да извадя вода — каза той, — и то не от много дълбоко. Силно дърпаше, доста вода е.
— Хубаво — рече Адам. — Искам да ви покажа още няколко места.