Самуел се приближи до жена си, наведе се от своята височина и целуна закръглената й червена буза.
— Добро утро, майко. Дай ми благословията си.
— Бог да те благослови — машинално рече тя. Самуел седна на масата и каза:
— Бог да те благослови, Том. Та мистър Траск се е заел с големи преобразования. Стяга старата къща, там да живеят.
Лайза рязко се обърна от печката.
— Тая, дето през последните години държаха кравите и свинете?
— Ами! Той е сменил всичките подове и прозорци. Всичко е ново, боядисано…
— Свинската воня никога няма да излезе — твърдо рече Лайза. — Свинята оставя такава смрад, че с нищо не можеш я изми, от нищо не се маха.
— Нали влизах, майко, да огледам! На нищо не ми замириса, освен на прясна боя.
— Като изсъхне боята, ще ти замирише свинята — каза тя.
— Подредил си е градина с вада изворна вода, а на отделно място ще засажда цветя, рози и тям подобни. Някои храсти ще му докарат чак от Бостън.
— Не виждам как Господ ще изтърпи такова разхищение — мрачно каза тя. — Не че и аз не бих искала някоя роза…
— Обеща ми да бодне няколко пръчки и за нас — рече Самуел.
Том бе излапал питките си и сега разбъркваше кафето.
— Що за човек е той, татко?
— Ами свестен човек ми се струва. И приказката му добра, и пипето му сече. Мечтател…
— Търкулнало се гърнето… — прекъсна го Лайза.
— Знам, майко, знам. Само че никога ли не ти е хрумвало, че моите мечти заместват нещо, което не притежавам? А плановете на мистър Траск са реални, той си има и доларчета да ги осъществява. Иска да превърне земята си в градина и ще успее.
— А жена му каква е? — попита Лайза.
— Много млада и много хубава. Кротка, почти не говори, скоро ще добие първо дете.
— Това го знам — рече Лайза. — Как се е казвала преди?
— Не зная.
— Добре, а откъде е?
— И това не зная.
Тя му подаде чиния с питки, напълни чашата му с кафе и доля и на Том.
— Че какво тогава си разбрал? Как се облича?
— Как! Много хубаво, красиво. Синя рокля и розово жакетче, прищипнато в кръста.
— Това да забележиш, можеш! А позна ли домашно ли са шити, или са купувани готови?
— Май са от магазин.
— Нищо не познаваш! Нали мислеше, че пътният костюм, който Деси си уши да замине за Сан Хосе, бил купен от магазина.
— Деси ми е умната любимка — каза Самуел. — Иглата пее в ръцете й!
— Деси смята да отваря шивачница в Салинас — обади се Том.
— Каза ми — рече Самуел. — Може да има голям успех.
— В Салинас? — Лайза сложи ръце на кръста си. — Нищо не ми е казала.
— Боя се, че й направихме лоша услуга — каза Самуел. — Милата, искаше да го скрие, че да бъде истинска изненада за майка й, ама ние го раздрънкахме като тенекиени барабани.
— Могла е да ми каже — сопна се Лайза. — Аз изненади не обичам. Продължавай! Та какво прави сега?
— Кой?
— Мисис Траск, разбира се.
— Да прави? Нищо. Седи. Седи на един стол под дъба. Времето й съвсем е наближило.
— А ръцете й, Самуел? Ръцете! Какво прави с ръцете си?
Самуел разрови паметта си.
— Струва ми се, нищо. А, спомних си. Ръцете й са много мънички, държи си ги в скута.
— И не шие? — Лайза смръкна. — Не кърпи, не плете?
— Не, майко.
— Не знам колко е добре за тебе да ходиш там. Богатство и безделие — това са дяволски дарове, а ти не си от най-устойчивите.
Самуел вдигна глава и се разсмя от удоволствие. Понякога жена му истински го забавляваше, само дето не можеше да й обясни с какво.
— Аз ще ходя там само за богатството, Лайза. Имах намерение след закуска да ти разкажа, затуй седни и слушай. Иска да му изкопая четири-пет кладенеца, а може да му построя вятърни помпи и резервоари.
— Не са ли това само приказки? Вятърните помпи с вода ли се движат? Ще ти плати ли, или ще ми се връщаш с обичайните извинения? „Ще плати, когато си прибере реколтата“ — подигра му се тя. — „Ще плати, като умре богатият му чичо.“ От опит знам, Самуел, пък и ти би трябвало да знаеш, че не ти ли платят веднага, изобщо не плащат. С твоите обещания досега можехме да си купим ферма в долината.
— Адам Траск ще плати — каза Самуел. — Той е заможен, баща му е оставил цяло състояние. Работа има за цяла зима, майко. Ще турим нещо настрана и такава Коледа ще направим, че и небето ще слезе отгоре ни! По петдесет цента на стъпка ще плати, помпите отделно. С изключение на тръбите останалото ще мога и тук да направя. Но ще имам нужда от момчетата, да помагат. Искам да взема Том и Джо.
— Джо не може — каза тя. — Знаеш го, че е слабичък.