Ли остана безмълвен. Без да отваря очи, Адам каза:
— Жена ми отиде на гости.
— И не е присъствала на нещастието? — Хорас хвърли поглед към Джулиъс и видя странното изражение на устните му. В ъглите устата му се бе извила нагоре едва забележимо, като в язвителна усмивка. През мисълта му блесна: „Джулиъс е стигнал по-далеч от мене, бива го за шериф.“ — Разкажете — рече той, — това ми е някак любопитно. Жена ви роди дете, всъщност близнаци, преди две седмици, а сега е отишла на гости. Да не е заминала с децата? Стори ми се, преди малко ги чух. — Хорас се наведе над леглото и бутна лакътя на стиснатата дясна Адамова ръка. — Противно ми е, но сега не мога да зарежа всичко. Траск! — викна той. — Искам да ми кажете какво се е случило! Това вече не е от любопитство, а в името на закона. Хайде, по дяволите, отворете си очите и разкажете! Иначе, Господ ми е свидетел, ще ви отведа при шерифа, нищо, че сте ранен.
Адам вдигна клепачи — очите му бяха празни като на сомнамбул. Гласът му бе равен, без никаква интонация, без чувство. Произнасяше сякаш съвършено точно думи от език, който не разбира.
— Жена ми замина — каза той.
— Къде отиде?
— Не зная.
— Как да разбирам това?
— Не зная къде е отишла.
Обаждайки се за първи път, Джулиъс ги прекъсна:
— Защо е заминала?
— Не знам.
— Внимавайте, Траск! — ядоса се Хорас. — Почвате да играете опасна игра, а на мен хич не ми допада онова, което почвам да си мисля. Длъжен сте да знаете защо е заминала.
— Не зная защо е заминала.
— Болна ли беше? Имаше ли в поведението й нещо необичайно?
— Не.
— Чан Чун — Хорас се обърна към Ли, — ти знаеш ли нещо по този въпрос?
— Събота бил Кинг Сити. Влъща се май дванайсет плез нощта и намила мистъл Тласк на земята.
— Значи и ти не си бил, когато е станало?
— Не е бил.
— Ясно, Траск, налага се отново да се обърна към вас. Отвори малко това перде, Чан Чун, не мога да виждам. Така е по-добре. Първо, нека бъде вашата, докато не съм се намесил. Жена ви заминала. Тя ли стреля по вас?
— Беше нещастен случай.
— Добре де, нещастен случай, но револверът в ръката й ли беше?
— Беше нещастен случай.
— Не сте особено услужлив. Но да кажем — заминала и се наложи да я открием — разбирате ли? — лесно е като детска игра. Така излиза, ако ви слушам. Откога сте женени?
— Близо година.
— Какво й беше моминското име?
След продължителна пауза Адам тихо рече:
— Няма да ви кажа. Обещал съм.
— Внимавайте! Откъде е?
— Не зная.
— Мистър Траск, само заради приказките ви трябва да ви тикна в околийския затвор. Дайте ни описание. Колко беше висока?
— Не много висока — очите на Адам светнаха. — Малка и нежна.
— Чудесно. Каква коса? Очи?
— Тя беше красива.
— Беше?
— Е!
— Особени белези?
— Господи, никакви. Да… белег на челото.
— Не знаете името й, нито откъдешна е, нито къде е заминала, не можете да я опишете. И ме смятате за глупак.
— Това беше нейна тайна — каза Адам. — Бях обещал да не я разпитвам. Страхуваше се за някого. — И без предупреждение Адам заплака. Цялото му тяло се затресе, дъхът му високо и начесто засвистя. Така плачат безнадеждните.
Хорас усети, че го обзема съжаление.
— Ела в другата стая, Джулиъс — каза той и тръгна към всекидневната. — Е, Джулиъс? Кажи какво мислиш. Луд ли е?
— Не мога да знам.
— Дали не я е убил?
— И на мен това ми мина.
— На мен също — призна Хорас. — Боже мой! — Втурна се към спалнята и се върна с револвера и патроните. — Забравих ги. Няма дълго да се задържа на тази работа.
— Какво ще правиш? — попита Джулиъс.
— Струва ми се, нищо. Нали ти казах, не ми се щеше да ти предлагам заплата, но сега трябва да си вдигнеш дясната ръка.
— Не искам да ме упълномощаваш, Хорас. Искам да отида в Салинас.
— Нямаш друг избор, Джулиъс. Ако не си вдигнеш смотаната ръка, ще трябва да те арестувам.
Джулиъс вдигна ръка с нежелание и повтори клетвата с отвращение.
— Значи това ми се пада, дето ти правих компания — каза той. — Баща ми жив ще ме одере. Казвай, сега какво?
— Аз ще прибягам до шефа. Имам нужда от шерифа. Ще арестувам Траск, но не искам да го мърдам от тук. А ти, Джулиъс, ще трябва да останеш. Съжалявам. Имаш ли оръжие?
— Глупости! Нямам.
— Добре, вземи това, ето ти и звездата ми. — И Хорас отбоде звездата от ризата си и му я подаде.
— И кога ще се върнеш?
— Когато сколасам. Ти виждал ли си някога мисис Траск?
— Не съм.
— И аз не съм. И трябва да кажа на шерифа, че Траск не знае нито името й, нито нищо. Не е много висока, но е красива. Ама че дяволско описание! Най-добре да си дам оставката, преди да разкажа на шерифа, защото и без това положително ще ме уволни, като ме чуе. Смяташ ли, че е възможно той да я убие?