— Има, има — рече ангелчето и поведе стареца из рая.
— Бре че хубости, бре че чудесии! — дивеше се дядо Матейко, като гледаше тия чудни райски красоти, които само праведниците ще видят.
— Ами поп Николай тука ли е? — почна да разпитва той Мъничкото ангелче.
— Кой?
— Поп Николай от малката черква, дето ни даваше пари с лихва… Срам ме е да го срещна. Имаше да му давам, па той умря и дългът му умря.
— Поп Николай е в катрана, дядо.
— Стой не думай!
— Честна дума!
— Ами нали беше, божем, поп — свещеник!
— Се едно… Тук не бръснат никого — всекиму според делата му. Поп бил, ама грешил. Владиката, че е владика, па и той е в пъклото.
— Бре, не думай!
— И той е наказан, дядо … Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните хич и не поглеждаше. Гнусеше се от тях и ако им даваше милостиня, даваше я с презрение, като гледаше час по-скоро да се отърве… Обличаше се богато и преяждаше всеки ден, а хората учеше ла се въздържат… Това не е ли грях?
Дядо Матейко поотри челото си с ръка, па рече:
— Па знам ли аз грях ли е, не е ли. Ние сме прости, не разбираме. Махни това, ами я ме заведи в кръчмата да пийна една ракийка, че гърлото ми гори на въглен.
— Е, дядо, тук кръчми няма! — рече ангелчето.
— А, няма ли?
— Няма, няма!
Бива ли при тия красоти да няма кръчми? Ами къде ще се спре човек да си почине, да пийне чашка ракийка, ла се подкрепи? Виж ме, чак от земята ида, уморен съм… Там попът ни казваше, че в рая има всичко, що душа поиска, пък то… До-харно да бях отишъл в ада. Там има ли кръчми?
— Там има.
— Я ме заведи там, молим те, защо ми е тукашният рахат, кога няма капка ракия! В пъклото, истина, е зло, ама аз съм научен: ще тегля, па в добър час ще си пийна и то ще ми олекне.
— Не може, дядо!
— Ех! — въздъхна старецът. — Та това на затвор прилича! Да не можеш да отидеш, къде искаш!
— Ще навикнеш, дядо! — рече да го утеши ангелчето.
— Ех, още ли има да се уча! — въздъхна пак дядо Матейко и взе да хитрува.
— А бе, момче — рече на ангелчето, — харно е да отворите и кръчма тука. Хем да срещна дядо господ, ще му кажа право в очите, че е харно… Най-напред няма къде бирникът да слезе, та друго всичко махни!
— Тук бирници няма, дядо.
— А, няма?
— Няма я!
— Ох, света майко богородичке, наистина тук на рахат ше бъда! — извика от радост дядо Матейко и като се прекръсти, настави:
— Е това най-много ви харесвам!
И той тръгна по-скоро да намери бабата си.