Сюзан се усмихна.
— Нарече те „дърт пръч“. И също каза: „Добре дошъл отново“.
Кимнах. Добре дошъл отново, наистина.
Натранг, „Гранд хотел“ и старицата бяха оцелели, ала не се бе спасило нищо.
Сюзан си беше поръчала джин с тоник, а аз си налях от бутилката „Тайгър“ в пластмасовата чаша. На масата имаше паница с нещо, което приличаше на морски дарове, обаче с доста съмнителен вид.
Вдигнах чашата си.
— Благодаря ти за помощта и компанията.
Чукнахме се.
— Благодаря, че ме покани — отвърна тя.
Тези думи ни накараха да избухнем в смях.
Отпихме от чашите си и се загледахме в морето. Беше един от ония идеални мигове, когато слънцето, водата и вятърът са точно каквито трябва, бирата е студена, тежкото пътуване е приключило и жената е хубавица.
— Освен че си пиянствал, какво друго си правил в Натранг? — попита Сюзан.
— През повечето време лежах на слънце или се тъпчех с нормална храна. — После прибавих: — Много момчета бяха стресирани, разбира се, затова играехме на карти и повечето от нас имахме гъбички от джунглата, така че слънцето и водата бяха полезни за кожата ни.
Тя запали цигара.
— Ами жени?
— Освен за служителки, в хотела беше забранено за жени.
— А позволени ли ви бях извън хотела?
— Да.
— Аха. Когато дойде тук, имаше ли връзка с някое момиче в Щатите?
— Имах. Казваше се Пеги, добра ирландска католичка от Юга.
Сюзан дръпна от цигарата и се загледа в морето.
— Ами през седемдесет и втора? Имаше ли си друго момиче?
— Бях женен. Бракът ни продължи кратко и приключи, когато се върнах. Всъщност преди да се върна.
Тя се замисли.
— А после?
— После си дадох някои обещания — никога да не се връщам във Виетнам и повече да не се женя.
Сюзан се усмихна.
— Кое беше по-лошо? Войната или бракът?
— И двете бяха забавни по свой начин. Ами ти? — попитах я аз. — Твой ред е.
Тя отпи глътка джин и запали нова цигара.
— Не съм се омъжвала.
— И толкова?
— Толкова. Искаш ли да ти разкажа за сексуалните си връзки?
Исках да отидем на вечеря преди осем, затова отвърнах:
— Не.
Старицата се появи отново и аз я загледах, докато Сюзан поръчваше по още едно и си бъбреше с нея. Наистина можеше да е Луси, обаче в съзнанието ми Луси съществуваше като весело и забавно момиче, което си разменяше шеговити обиди с войниците. Всички бяха влюбени в нея, но тя не беше за продан. Мъжете винаги искат онова, което не могат да притежават, и Луси бе нещо като „гранд при“ в „Гранд хотел“. Ако тая дърта вещица не беше Луси, надявах се някогашното момиче да е останало живо след войната, да се е омъжило за своя войник и сега да са щастливи някъде във Виетнам.
— За какво си мислиш? — попита ме Сюзан.
— Че когато последния път дойдох тук, ти още не си била родена.
— Била съм родена, само че още не съм ходила на гърне.
Донесоха напитките. Седяхме и се наслаждавахме на помръкващото небе. Виждах светлините в кафенетата със сламени покриви и будките за сувенири на плажа. Вятърът се усили и захладня, но продължаваше да е приятно.
— Не трябва ли да се свържеш с някого в Щатите? — някъде към средата на третата чаша попита Сюзан.
— Трябваше да се свържа с теб в Сайгон и да съобщя, че съм пристигнал. Само че ти си тук.
— В хотела има факс и пратих съобщение на Бил в службата и квартирата му, че сме пристигнали и къде сме отседнали. Той ще осведоми консулството, а от там ще осведомят твоите хора. — Усмихна се. — Стоях до служителя, докато пращаше факса, взех си оригинала и го изядох. Доволен ли си?
— Майсторска работа. Бил изненада ли се, че му се обаждаш от Натранг? Или го беше предупредила за пътуването си от „Рекс“?
— Тогава не бях сигурна, че ще искаш да дойда с теб. Още не съм получила отговора му.
— Ако аз бях получил съобщение от гаджето си, че е заминало на море с някакъв тип, може би нямаше да си направя труда да отговоря.
Тя се замисли.
— Помолих го да потвърди получаването на съобщението. Когато пътуват, тукашните бели винаги казват на някого къде отиват… в случай че имат проблеми. Пък и това е държавна работа. Нали така? Така че трябва да отговори.
— Или поне да потвърди получаването на съобщението.
— Всъщност… изпитвах малко… угризения. Затова му предложих да дойде при нас.