— Щях да тръгна с мъжа, който е имал смелостта и убеждението да дойде и да ме отведе. Но Сам не е такъв. Мисля, че просто е проверявал възможностите си по пощата. — Сюзан ме погледна. — Мъж като теб щеше просто да дойде в Сайгон, без да праща глупави писма.
Не й отговорих директно, обаче се чух да казвам:
— Със Синтия живеем на неколкостотин километра един от друг и аз нямам намерение да се преместя, макар че тя е готова да дойде при мен, струва ми се.
— Жените обикновено са готови да отидат при мъжа. Трябва да се замислиш защо не искаш да отидеш при нея.
Върнах разговора към Сюзан.
— Ти си преодоляла онова, от което си избягала. Време е да продължиш напред.
Тя не отговори и двамата отново закрачихме по мокрия пясък. Сюзан пусна сандалите си на земята и нагази до колене във водата. Настигнах я.
— Е, това е моята тъжна история — каза тя. — Обаче знаеш ли, заминаването за Сайгон беше едно от най-добрите решения в живота ми.
— Звучи страшничко.
Сюзан се засмя.
— Не, сериозно. Тук адски бързо пораснах. Бях разглезена и абсолютно задръстена, момичето на татко, любимата на Сам и идеалната щерка на мама. Божичко, занимавах се дори с благотворителност. Но бях щастлива… Мисля, че бях тъпа и скучна.
— Определено си се справила с този проблем.
— Да. Разбрах, че Сам се отегчава от мен. Аз никога не бях флиртувала с други мъже. Затова, когато ми каза за оная жена в службата си, се почувствах предадена… Трябваше да отида и да се изчукам с най-добрия му приятел. — Сюзан се засмя. — Съжаляваш ли, че ме попита?
— Не. Сега разбирам.
— Да. Както и да е, когато пристигнах тук, бях ужасена и насмалко не се върнах в Щатите.
— Това чувство ми е познато.
Тя пак се засмя.
— Моят престой тук не може да се сравнява с твоя, но за мен това беше огромна стъпка към порастването ми. Съзнавах че ако се върна у дома… е, кой знае? Нали ти казвам, преди три години нямаше да ме познаеш. Ако се бяхме срещнали в Ню Йорк, нямаше да изтърпиш и пет минути да приказваш с мен.
— Не съм убеден. Но те разбирам. И значи изграждането на характера ти е почти приключило, така ли?
— Ти как смяташ?
— Вече ти казах. Време е да се прибереш у дома. Настъпва момент на намаляване на производителността.
Как разбираш кога настъпва този момент?
— Просто ще разбереш. През войната армията ограничаваше службата тук до дванайсет-тринайсет месеца. Ако човек останеше жив, първата година го превръщаше в мъж. Ако останеше доброволно, втората го превръщаше в нещо друго. Както ти споменах, в „Апокалипсис сега“, по някое време вече не можеш да се прибереш у дома, освен ако не ти заповядат или не те пратят в черен чувал.
Тя не отговори.
— Виж, тук сега не е толкова зле и разбирам какво те привлича — продължих аз, — обаче ти си защитила докторската си дисертация по живот, затова си върви у дома и я използвай за нещо.
— Ще си помисля. — Сюзан смени темата. — Трябва да отидем до ония острови.
Хванах я за ръка и заедно загледахме морето и нощното небе.
Когато се прибрахме в хотела, минаваше два. На рецепцията нямаше никого, затова не можехме да проверим дали сме получили съобщения и се качихме на третия етаж.
Първо стигнахме до моята стая. Отворих вратата и потърсих факс. Нямаше, затова продължихме до стаята на Сюзан.
На пода лежеше лист хартия. Сюзан светна лампата и прочете факса. После ми го подаде.
„Твоето съобщение е получено и предадено на съответните власти. Много съм засегнат и ядосан, но решението е твое, не мое. Мисля, че допускаш ужасна грешка и ако не беше заминала за Натранг с този човек, щяхме да го обсъдим. Струва ми се обаче, че сега е твърде късно.“
Носеше подпис Бил.
Върнах й листа.
— Нямаше нужда да ми го показваш.
— Той е невероятен романтик. Забележи, че не си направи труда да дойде в Натранг.
— Жестока си към мъжете. Бог знае какво ще кажеш за мен, докато пиеш в „Кю-бар“.
Тя ме погледна.
— Каквото имам да казвам за теб, ще ти го кажа лично. Последва познатият неловък момент и аз се огледах. Стаята бе същата като моята. Забелязах преспапието на нощното й шкафче и дрехи, закачени в отворената ниша.
— Дадоха ли ти сапун или шампоан? — попитах.
— Не. Но си нося моите. Трябваше да те предупредя.
— Утре ще си купя.
— Мога да ти дам половината си сапун.