Донесоха яйцата.
— Мислех за онова, което ти разказах за Сам, за причината да съм тук и така нататък. Не исках да останеш с впечатлението, че съм тук заради мъж.
— Точно с такова впечатление останах.
— Искам да кажа, че той не е причината да съм тук. Сама взех решението. Сам беше катализаторът.
— Ясно.
— Трябваше да докажа нещо на себе си, не на него. Сега смятам, че съм човекът, който искам да бъда, и съм готова да открия подходящия мъж, с когото да живея.
— Добре.
— Кажи ми какво мислиш. Честно.
— Мисля, че снощи, когато беше пияна, изложи всичко както си е. Освен това мисля, че си дошла във Виетнам с намерението да останеш само толкова, колкото пак да привлечеш вниманието на Сам. Ако беше дошъл да те вземе, щеше да се върнеш с него много преди да си докажеш каквото и да било. Обаче за теб е било важно той да дойде и да види, че си способна да успееш сама. Та крайният извод е, че всичко е било заради мъж. Но смятам, че вече си го преодоляла.
Сюзан не отговори и се зачудих дали е ядосана, засрамена или поразена от моето ослепително прозрение.
— Точно така е — накрая каза тя. — Ти си страшно проницателен човек.
— С това си изкарвам хляба. Не давам съвети на нещастно влюбени, а по цял ден анализирам врели-некипели. И не мога да понасям баламосване и оправдания. Всеки знае какво и защо е направил. Или го пазиш за себе си, или го казваш каквото си е.
Сюзан кимна.
— Знаех, че честно ще ми кажеш какво мислиш.
— Въпросът си остава. Какво ще правиш сега? Ако останеш тук, оставаш поради основателни причини. Същото е и ако се върнеш. Изпитвам същата загриженост за вас, госпожо Уебър, каквато изпитвах и за войниците, които не можеха да си тръгнат от тук.
— Ами войниците, които са останали в армията до края на кариерата си?
— Мен ли имаш предвид?
— Да, теб.
— Имаш право. Значи може би зная за какво говоря.
— Защо се върна?
— Казаха ми, че било важно. Казаха, че имали нужда от мен. А аз умирах от скука.
— Какво е толкова важно?
— Нямам представа. Обаче ще ти кажа нещо — когато си замина, някой ден ще се срещнем на по чаша в Ню Йорк, Вашингтон или Масачузетс и тогава ще ти разкажа какво съм открил.
— Нека е във Вашингтон. Дължиш ми една обиколка на града. Но първо трябва да се погрижим да си заминеш от тук.
— Ти вече два пъти го направи.
— Добре. Готов ли си?
— Първо ми кажи откъде разбра, че работя при военните.
— О… някой ми каза. Май Бил.
— Не е имало нужда той да знае.
— Значи е бил някой от консулството. Има ли значение?
Не отговорих.
Сюзан ме погледна.
— Всъщност Бил не ме е молил да направя услуга на консулството. Помолиха ме направо от там. Резидентът на ЦРУ. Съвсем накратко ми скицира положението. Главно биографията ти. Нищо за задачата. Не зная нищичко за нея. Само отделни подробности за теб. Човекът от ЦРУ каза, че си от Криминалния следствен отдел на въоръжените сили и че въпросът бил криминален, а не шпионски.
— Кой е човекът от ЦРУ?
— Знаеш, че не мога да ти кажа. — Сюзан се усмихна. — Той ми даде снимката ти и аз веднага се съгласих.
— Кога стана това? — попитах я.
— Ами… четири дни преди да пристигнеш.
Първия път, когато ме бяха пратили тук, поне ме бяха осведомили два месеца по-рано, бяха ми дали едномесечна отпуска и ми бяха препоръчали да си направя завещание.
Изправих се.
— Закуската включена ли е в цената на стаите?
— Щом не са включили сапун, защо да включват закуската?
— Правилно наблюдение. — Повиках келнерката и й платих сметката — два долара.
Излязохме на крайбрежната улица, където чакаха двайсетина водачи на циклоси. Сюзан избра двама, единия без ръка. Качихме се и тя каза:
— Чо Дам.
Нейният водач бе безръкият.
— Попитай го дали е ветеран — помолих я.
Сюзан го попита и виетнамският й отначало го изненада, после той се изненада, че някой се интересува дали е ветеран.
— Казва, че бил — потвърди тя.
Докато пътувахме по крайбрежната улица, Сюзан продължи да разговаря с него. Казваше му, че и аз съм ветеран, знаех го.
— Служил в Натранг и попаднал в плен, когато комунистите превзели града — каза тя, когато циклосите ни се изравниха. — Целият му полк останал дни наред затворен на тукашния футболен стадион без храна и вода. Раната на ръката му гангренясала. — Сюзан замълча. — Другарите му я отрязали без упойка.