— Това е рибарско корабче — казах на Сюзан.
— Страхотно, нали? Истинско рибарско корабче.
— Да. — Някои хора искат да изпитат всичко. На моята възраст аз се опитвам да изпитам колкото може по-малко. Бил съм къде ли не. Шест пъти. Вършил съм какво ли не. Дванайсет пъти.
Капитан Ву ни показа контейнер с лед, бира, вода и безалкохолни и заяви:
— За вас.
Виетнамецът пушеше и се зарадва, че Сюзан също пуши. Двамата запалиха по едно марлборо. Капитанът разгъна морска карта върху капака на двигателя и със Сюзан се заговориха.
След малко тя се обърна към мен.
— Можем да разгледаме четири-пет острова.
— Нека са четири.
— Добре. Последният, на който искам да идем, се казва Пирамид, така са го нарекли французите. И имало нудистки плаж.
— Тогава нека са пет.
— Така си помислих и аз. — Тя предаде решението ни на капитан Ву, който се подсмихна.
— Нека Пирамид е първият остров — предложих аз.
Той ме разбра и се засмя по-високо.
На кея стоеше четиринайсетинагодишен хлапак, който хвърли въжето и скочи след него на борда. Казваше се Мин, по името на великия вожд Хо Ши Мин. Показах му сандалите си и той ги одобри.
Капитан Ву влезе в рубката и след минута двигателят се размърда, закашля се и заработи. Двамата с Мин оттласнахме корабчето и потеглихме на път.
На кърмата имаше два пластмасови стола и ние със Сюзан седнахме. Надзърнах в хладилника до мен и открих еднолитрова бутилка вода, която си разделихме.
Морето бе спокойно и капитан Ву увеличи скоростта. Заплавахме на югоизток към едно малко островче.
Сюзан държеше картата в скута си.
— Този остров е Хон Миеу — Южния остров. Има ферма за риба. Искаш ли да я разгледаш?
— Не. Къде е остров Пирамид?
— Следващият е Хон Там, после ще отидем на Хон Ку Лоа — Маймунския остров, след това на големия планински остров Хон Тре, Бамбуковия остров. — Тя ми подаде картата. — Погледни.
— Къде е остров Пирамид?
— Има го на картата, Пол.
— Къде по-точно?
— На север.
— Аха, видях го. — Най-далечният естествено. Сгънах картата. Е, поне имаше какво да очаквам.
Първата ни спирка беше Хон Там, където имаше малък курорт. Наехме два каяка и погребахме. Изпихме по бира в курорта и минахме през тоалетната.
На Хон Мот наехме акваланги и около час разглеждахме пъстри тропически риби и невероятни коралови рифове в кристално бистрата вода. Освен това наблюдавах под водата Сюзан Уебър, която пак беше с оскъден бански, този път бял.
Продължихме с Маймунския Остров, където противните маймуни досаждаха на множество тъпи туристи. Една се опита да ми задигне портфейла и за миг ми се стори, че съм в Сайгон. Друга, явно мъжкар, увисна на пръстите на краката си от един клон и гепи Сюзан за циците. Без дори да я е водил на вечеря.
Отвратителните маймуни изобщо не се бояха от хората и това, разбира се, се дължеше на факта, че никой не беше счупил врата на някоя от тях. Стига да счупиш само един врат и другите ще разберат за какво става дума.
Така или иначе, сбогувахме се с Маймунския остров и аз настоях да прескочим Бамбуковия, защото не исках да пропусна остров Пирамид, макар че не изтъкнах тази причина.
— На Бамбуковия остров има бубонна чума — заявих аз. — Сутринта прочетох за това.
Госпожа Уебър явно не ми повярва, но каза нещо на капитан Ву и той взе нов курс.
— Къде отиваме?
— А, реших да приключим за днес. Минава три.
— Ами остров Пирамид?
— А… да. Още ли искаш да го видиш?
— Да. Веднага. Тя се усмихна.
— Точно там отиваме. Много си лековерен.
Седна на стола си и запали цигара. Вятърът развяваше дългата й коса и тя изглеждаше страшно красива.
— Когато се запознахме, останах с впечатлението, че си затворен човек.
— Така беше.
— После разбрах, че просто си придаваш такъв вид.
— Държах се професионално.
— И аз.
Това, помислих си, зависеше от професията й. След половин час забелязах земя право напред. Капитан Ву се обърна към нас от отворената си рубка, посочи и каза:
— Хон Пирамид.
Приближихме островчето откъм запад и капитанът изтегли дросела назад, а хлапакът застана на носа, за да следи за коралови рифове и плитчини. На брега видях дълъг кей, на който бяха завързани десетина корабчета от всевъзможни типове и размери.