Със стръмните си скалисти склонове остров Пирамид наистина приличаше на пирамида. Някакви хора, кой знае защо, се спускаха с въжета по скалите.
Капитан Ву доближи корабчето до кея и изключи двигателя. Ние с Мин скочихме да завържем въжето.
Капитанът излезе от рубката и аз казах на Сюзан:
— Питай го какво правят ония хора на скалите.
Тя го направи и ми обясни:
— Това бил един от островите, където събирали лястовичите гнезда за супата. — И прибави: — Колкото е по-високо гнездото, толкова по-голяма ерекция получаваш.
— Измисляш си — отвърнах аз, вместо нещо, което не бяхме обсъждали, но за което си бях мислил. — Питай капитан Ву дали е виждал руски военни кораби, докато е ловял риба.
Тя се поколеба за миг, после го попита. Виетнамецът й отговори и Сюзан ми преведе:
— Вече не чак толкова често. Но от време на време все още идвали в залива Камран. Може би веднъж месечно.
— Питай го дали е виждал американски военни кораби.
Тя го попита.
— Напоследък е виждал няколко. Защо питаш?
— Просто от любопитство.
Капитанът ни упъти към нудисткия плаж и ми каза на английски:
— Ще хареса ти.
Взехме няколко коли, прибрахме ги в чантата и предупредих капитан Ву, че ще се върнем на залез-слънце. Хлапакът искаше да дойде с нас, обаче капитанът искаше да лови риба и малкият му трябваше за мрежите. Мин не изглеждаше доволен.
Докато вървяхме, почти не разговаряхме и аз си помислих, че и двамата сме малко напрегнати. Искам да кажа, плуването без бански не е голяма работа, обаче може да е малко неловко с човек, когото до този момент не си виждал гол.
След петнайсетина минути пътеката заобиколи някакви скали и на петдесетина метра от тях се разкри красиво пясъчно заливче, закътано сред гънките на пирамидата. На брега и във водата имаше петнайсетина жени, всички голи.
Е, имаше и мъже, ама на кой му пука? Двамата спряхме за миг.
— Значи информацията ми е точна — отбеляза Сюзан.
— Кой ти каза за това място?
— Един американец, който живее в Сайгон. Мислех, че се майтапи, но попитах на рецепцията и служителят потвърди, макар че било забранено. — Тя плъзна поглед по скалите, морето, пясъчния бряг, тюркоазната вода и дърветата. — Красиво е.
Спуснахме се по пясъчната пътека към брега, където хората плуваха и се печаха на слънце. Бяха трийсетина, всички бели, освен една млада виетнамска двойка.
Плажът беше дълъг само петдесетина метра и приблизително толкова широк. Скалите образуваха амфитеатър наоколо и го скриваха отвсякъде, освен за хората с въжетата, които търсеха птичи гнезда.
Двамата със Сюзан намерихме един плосък камък на пясъка и тя остави чантата отгоре му.
Най-близката двойка бе на пет-шест метра от нас. Лежаха по гръб на едно одеяло и се печаха.
— Е, време е да поплуваме — казах аз, съблякох си ризата и си изух сандалите.
Сюзан последва примера ми, после си събу панталона и го остави на камъка.
Аз се избавих от банските, а Сюзан си свали сутиена, след това смъкна и бикините и ги хвърли в чантата.
За миг се изправихме голи на слънцето. Беше хубаво. Нейният бански не бе оставил много на фантазията ми, обаче фантазиите ми не можеха да се сравняват с действителността. Тя беше с грижливо оформена бикини прическа.
Спуснахме се до водата. Жените бяха на възраст от двайсет до петдесет и сред тях не забелязах нито една с грозно тяло. Зачудих се дали трябва да включа този епизод в доклада за изпълнението на задачата.
Застанахме на брега и вълничките обляха краката ни. Слънцето бе пред нас, точно над хълмовете зад Натранг, чиято брегова ивица се виждаше на двайсетина километра. Лъчите искряха по водата, в небето се рееха чайки.
Просто стояхме и се наслаждавахме на всичко това — на природата в нейния най-прекрасен вид, заобиколени от абсолютни непознати, които също като нас бяха голи и чието положение в живота нямаше никакво значение в този слънчев следобед.
Една много красива четирийсетинагодишна жена излизаше от водата и се запъти към нас, като бършеше очи.
— Топло е — каза тя на английски със силен акцент. — Няма медузи. Безопасно е.
— Благодаря — отвърна Сюзан.
— Американци ли сте?
— Да.