— Да. Но човек може да научи нещо и на нудистки плаж. Да вървим.
Качихме се в колата и Сюзан упъти шофьора към Хон Чонг, голям скалист нос, вдаден в Южнокитайско море.
От върха се разкриваше великолепна гледка към носовете на север и Натранг на юг. Слънцето се издигаше над планината на запад, Южнокитайско море бе златистосиньо.
— Красиво е — казах аз.
Тя ме отведе при голяма скала с нещо, което приличаше на грамаден отпечатък от длан.
— Този отпечатък останал от дланта на един пиян великан, когато паднал върху скалите.
— Отишло е много оризово вино, за да се напие един великан — отбелязах аз.
— Той зяпал една великанка, която се къпела гола на вълшебния плаж — продължи Сюзан.
Погледнах надолу и видях плажа, обаче не забелязах великанки, нито голи, нито облечени.
— Великанът скочил, втурнал се към плажа и пленил великанката. Почти като онова, което вчера се случи с мен.
Аз не си го спомнях така, но зная кога да си държа устата затворена.
— Въпреки агресивното му поведение те се влюбили и заживели заедно.
— Страхотно. И живели щастливо до края на живота си, а?
— Не. Боговете им се разгневили за стореното.
— Тия богове във Вашингтон ли са живели?
— На някое подобно място. И пратили великана в превъзпитателен лагер.
— Отврат.
— Да. Но великанката го чакала дълги векове.
— Добра жена.
— Само че сърцето й било разбито и смятала, че той никога няма да се завърне. Затова легнала и се превърнала в камък. Виждаш ли онази планина? — Тя посочи на северозапад. — Казва се Нуи Ко Тиен, Вълшебната планина. Онзи връх отдясно е лицето й. Гледа към небето. Средните върхове са гърдите й, а върховете отляво са кръстосаните й крака.
Погледнах и наистина си представих легнала жена с кръстосани крака.
— Един ден великанът се върнал и като видял какво се е случило с любимата му, ударил с длан по стария си отпечатък, където за пръв път я видял да се къпе в морето. Толкова бил поразен от скръб, че и той се превърнал в камък.
Известно време не отговорих, после отбелязах:
— Тъжна история.
— Почти всички любовни истории имат тъжен край. Защо ли?
— Според мен, когато връзката започне тайно и всички около влюбените са обидени или ядосани… връзката има нещастен и трагичен край.
Сюзан отправи поглед към Вълшебната планина.
— По-важното обаче е, че влюбените останали верни един на друг.
— Ти си романтичка.
— А ти практичен ли си?
— Никой никога не ме е обвинявал, че съм практичен.
— Готов ли си да дадеш живота си за любовта?
— Защо не? Рискувал съм живота си и за по-маловажни неща.
Тя ме целуна по бузата, хвана ме за ръка и заслизахме по склона.
Същата вечер отидохме в новия курорт Ана Мандара, който бяхме видели на път за пристанището на Натранг, и открихме първокласен ресторант с виетнамска кухня по западен стандарт. Заведението бе собственост на холандски концерни клиентелата се състоеше главно от европейци, но имаше и неколцина американци.
Край басейна свиреше приятен оркестър и ние пийнахме по някоя и друга чаша, потанцувахме, поприказвахме и се държахме за ръце.
— Онази нощ след вечерята в „Рекс“ направо бях на седмото небе — каза Сюзан.
— И аз се чувствах по същия начин.
— Ти ме отпрати. Ами ако се бях върнала?
— Нали имаше инструкции да стоиш близо до мен?
— Само ако имаш нужда от нещо. В противен случай трябваше да изчезна. Но нямах намерение да го направя. Щях да ти се обадя по телефона. После реших да се върна и да вечерям с теб.
— Радвам се, че се върна — казах, но си помислих, че не е толкова спонтанно, колкото го представя Сюзан. После идваха противоречията в историята за Бил Станли и още някои неща, които не се връзваха. Слонската трева се поклащаше, обаче нямаше вятър — бамбукът потракваше, вече малко по-близо.
Напуснахме Ана Мандара и се запътихме към „Гранд хотел“. Бяхме запазили двете стаи, но вече спях при Сюзан.
Любихме се и се отпуснахме по гръб, заобиколени от пашкула на мрежата против комари. Леглото бе обкичено с цъфнали клонки, свещта с аромат на портокал мъждукаше и по пода имаше борова киселина.
Вентилаторът на тавана лениво се въртеше. От отворените врати на балкона подухна ветрец и усетих дъх на море. Следващият ден, петък, щеше да е последният в Натранг.