— Как ще пътуваш за Сайгон?
Тя прокарваше стъпало по крака ми.
— Какво?
— До Сайгон. В събота.
— А, в събота няма влакове. Тогава е навечерието на лунната нова година.
— Ами кола с шофьор?
— Утре ще се опитам да го уредя.
Планът не ми се стори особено определен.
— Ще има ли проблеми?
— Възможно е. А може би не. Никога не съм се опитвала да пътувам по време на Тет.
— Тогава може би трябва да си заминеш утре.
— Няма да си тръгна по-рано. Искам да прекарам колкото може повече време с теб.
— Аз също. Обаче…
— Как ще пътуваш за Хюе?
— Не зная. Но трябва да отида там.
— Всички места в самолетите и влаковете са резервирани от месеци.
— Ами… може би и аз трябва да замина утре.
— Трябва, ако искаш да си запазиш място във влака.
— Може ли утре да намеря кола с шофьор?
— Ще опитаме. Ако няма никаква друга възможност, винаги остава рейсът на мъчението. Там не ти трябва резервация. Просто си купуваш билет от автогарата и се наблъскваш вътре. Имаш нужда само от лакти и пари.
— От пари ли? Че защо?
— Стига си се правил на идиот. Веднъж пътувах с рейс от Сайгон до Хюе, просто за да видя как е, и беше ужасно.
— Може би и двамата трябва да си заминем утре.
— Да, утре сутрин ще се заемем с това. Втора серия.
— Щях да празнувам Тет на едно семейно парти заедно с Бил — каза тя.
Не отговорих.
— Там ще са всичките ни познати. Американци, британци, австралийци и неколцина виетнамци католици.
— Звучи забавно.
— Е, сега определено няма да отида. Просто ще си остана вкъщи и ще гледам драконовите танци през прозореца.
— И на сутринта ще се благославяш.
— Чистачката ми ще е със семейството си, разбира се, а повечето барове и ресторанти са затворени или може да се влезе само с покана. Така че сигурно ще си направя фо и ще си отворя бутилка оризово вино, ще пусна един албум на Барбра Стрейзънд и ще си легна рано.
— Звучи ужасно. Ами местните гларуси?
— Е, мога и да отида на събирането, обаче ще е неловко.
— Искаш ли да дойдеш в Хюе с мен?
— О… страхотна идея. — Сюзан изпълзя отгоре ми. — Страшно си миличък.
— А ти си голяма досада.
— Какво ще ти направят? Да не би да те пратят във Виетнам?
Тя ме целуна, моят линга се издължи и отново се любихме. От предишния път не бе изтекъл и час, а този ден не си бях изпил супата от птиче гнездо. Тая история започваше да прилича на предишната ми отпуска в Натранг, само че тогава бях много по-млад. Представих си как се срещам с Карл в Банкок с патерици. Поне бях почернял.
Сюзан заспа в прегръдките ми. Надигаше се силен вятър, чуваше се трясъкът на прибоя. Не можех да заспя. Съзнавах, че съм затънал до почернелия си задник в служебни неприятности и продължавам да затъвам.
Замислих се за легендата, която бях научил на планината Хон Чонг. Никой не можеше да каже, че не съм бил предупреден.
Светът невинаги е благосклонен към влюбените и в случая с Пол Бренър и Сюзан Уебър наистина бяхме разгневили боговете.
Сюзан имаше право, че трябва да заминем на другия ден, а не в събота, когато беше лунната нова година. Обаче тя отдавна го бе знаела.
Бях убеден, че Сюзан Уебър е готова да си иде у дома, ако аз я отведях там. Обаче тя нито веднъж не беше казала: „Да се махаме от тук“. Казваше: „Нека дойда с теб където и да идеш“.
И това ме навеждаше на три заключения. Първо, Сюзан бе отегчена, беше приключила с Бил и търсеше приключения и предизвикателства. Второ, бе малко влюбена в мен и не искаше да ме остави сам. И трето, двамата имахме една и съща задача.
Бяха възможни и всякакви комбинации от тези вероятности.
Иначе и двамата разбирахме че ако се разделим в Натранг, може никога да не се срещнем в Ханой или където и да било другаде и че ако се срещнем в Ханой, няма да е същото. Моето пътуване се беше превърнало в нейно и нейното завръщане у дома се бе превърнало в мое.
20.
Като повечето държавни служби, и тя беше затворена за празниците. Всъщност започваха да затварят всичко в града, освен хранителните и цветарските магазини.
След това бе ред на гарата, но се оказа, че от следващия ден няма да има влакове чак до другия петък. За днес не можехме да си купим дори правостоящи билети. Отгоре на всичко, даже да успеехме с подкуп да се качим на влака, щяхме да стигнем само до Дананг, където пак трябваше да минем през същата процедура или да останем там.