— Хора и организации от цял свят са дарили пари за реставрирането на двореца в първоначалния му вид.
— Хубаво. Хайде да влезем. И аз ще даря една петарка.
— Тази вечер не можем да влезем. Не виждаш ли ей онези войници, които връщат хората? Сигурно ще има някаква държавна церемония.
— Ще им дам десетачка.
— Откажи се. Имаш си достатъчно проблеми.
Продължихме разходката си край реката, после влязохме в града през една по-малка порта.
Имаше много народ и гледахме драконов танц и няколко глупави куклени представления в импровизирани театри. Музиканти свиреха народна музика на струнни инструменти — беше много сълзлива и нервираща.
Повечето кафенета и ресторанти бяха затворени, обаче открихме заведение, собственост на католическа двойка, което работеше.
Вътре беше пълно с виетнамци и бели, но все пак успяхме да си намерим маса и ни сервираха кафе.
— Хубаво е — казах на Сюзан. — Радвам се, че съм тук.
— И аз.
— Пропускаш купона на семейство Винсънт в Сайгон.
— Единственото място на света, където искам да съм, е тук с теб.
— И аз се чувствам така.
Допихме кафето. Нямаше таксита и циклоси, затова пресякохме Благоуханната река по моста Фу Ксуан и отидохме в Новия град, където се намираше катедралата.
От моста видях на отсрещния бряг няколко големи спортни комплекса с тенискортове, плувен басейн и игрища.
— Това е Cercle Sportif, старият френски спортен клуб. Има такива в Сайгон и в по-големите градове. Преди са били само за бели. Сега са главно за партийци.
— Комунягите да не би да играят тенис?
— Не зная. Предполагам. Защо не?
— Опитвам се да си представя полковник Манг по тенис екип.
Тя се засмя.
Продължихме по моста и изведнъж в небето проблесна оранжева светлина, последвана от поредица експлозии — потръпнах, после разбрах, че са фойерверки. Сърцето ми се разтуптя и дълбоко си поех дъх.
Сюзан ме погледна.
Почувствах се глупаво, затова се пошегувах:
— Стори ми се, че партизаните са се върнали.
— Точно затова споменах за фойерверките.
Когато слязохме от моста, понечих да пресека улицата, но Сюзан ме спря.
— Виждаш ли онази будка на отсрещния ъгъл? Това е полицейски пост. Ще го заобиколим отдалеч. Понякога досаждат на чужденците. Установих го при предишното си идване тук.
— Полицията не ми е досаждала от четвъртък. Чувствам се пренебрегнат. Да вървим да поспорим с тях.
— Моля те.
Заобиколихме будката.
— Можем да прескочим месата — предложих по пътя.
— Трябва да коленичиш и да благодариш на Господ, че изобщо си жив — отвърна тя.
До катедралата имаше доста път и улиците започваха да опустяват.
— Вече всички са си вкъщи за традиционната вечеря — поясни Сюзан.
— Защо будистите не ходят на среднощна меса в пагодите?
— Мисля, че не се казва меса, а и те се молят, когато имат желание.
В дванайсет без петнайсет стигнахме в катедралата „Нотър Дам“. Все още пристигаха богомолци, главно пеш. Повечето бяха виетнамци, обаче имаше и кръглооки.
Черквата беше внушителна, макар и нова. Дори бе сравнително модерна, едновременно с готически и виетнамски нотки. Предположих, че старите черкви са били разрушени.
Влязохме и си намерихме места на една от последните пейки.
— Щом празникът е будистки, защо има католическа меса? — попитах Сюзан.
— Не зная. Ти си католик. Прати имейл на папата.
Службата започна. Цялата меса и химните бяха на виетнамски, което беше странно, все едно бе дублирано. Прескочих причастието, както бях постъпил и в сайгонската „Нотър Дам“, обаче повечето присъстващи, сред които и Сюзан, отидоха при олтара. Нямаше от ония прояви на благочестие, каквито могат да се видят в католическите черкви в Щатите, което беше добре, иначе тия тук сигурно щяха да започнат да се покланят, вместо да се ръкуват, и всички щяха да си блъскат главите.
Забелязах, че гражданите на Хюе са по-добре облечени от виетнамците на юг от прохода Хайван, и реших, че е заради по-студеното време и може би заради по-високо развитата градска култура.
Моят поликултурологичен анализ свърши и последвахме процесията на открития площад пред катедралата.
Хората стояха и си приказваха и някак, не питайте как, Сюзан влезе в разговор с едно местно семейство. Те много се впечатлиха от добрия й виетнамски и елементарния й френски, който също знаеха.