Двамата се спогледахме и както казах, помежду ни премина нещо нездраво, което не бе само ядът от махмурлука ни.
— Ти войник тук? — попита ченгето.
— Да. А ти?
— И аз.
Продължихме да се зяпаме и забелязах неравен белег, който започваше от оцелялата половина на ухото му, лъкатушеше отстрани по шията му и изчезваше под разкопчаната му яка. Половината му зъби липсваха или бяха нащърбени, останалите бяха кафяви.
— Кога бил тук? — попита той.
— През шейсет и осма, бях в Първа въздушнопреносима пехотна дивизия, сражавал съм се в Бонг Сон, Ан Ке, Куанг Три, Ке Сан, долината А Шау и из цялата провинция Куанг Три. Бих се със северновиетнамската армия и Виетконг, вие убихте много мои приятели и ние убихме много ваши приятели. Всички заедно убихме много цивилни, включително трите хиляди мъже и жени, които вие очистихте в Хюе. Други въпроси?
Ченгето се изправи и впери поглед в мен. В очите му видях, че побеснява, още преди лицето му да потръпне.
— Други въпроси? — повторих аз. — Ако няма, ще си тръгвам.
— Остава! — изкрещя той. — Остава тук!
Придърпах си стол, кръстосах крака и си погледнах часовника.
Виетнамецът като че ли се смути, после се усети, че трябва да седне, и го направи.
Прокашля се и взе лист хартия. Вдигна химикалката си, овладя се и ме попита:
— Как стигнал в Хюе?
— С автобус.
Ченгето записа отговора ми.
— Кога напуснал Натранг?
— В петък следобед.
— По кое време стигнал в Хюе?
Пресметнах наум.
— В десет-единайсет часа в петък вечерта.
— Къде прекарал нощ?
— В мотел.
— Как казва мотел?
— Не зная.
— Защо не знае?
Когато се налага да обяснявате липсващи интервали от време в полицията, винаги измисляте сексуална връзка, обаче не използвате това оправдание вкъщи.
— В рейса се запознах с една жена. Тя ме заведе в мотела. Биет?
Той се замисли и пак попита:
— Как казва мотел?
— Мотел „Чукарски“. Откъде да зная, по дяволите?
Виетнамецът дълго ме гледа, после каза:
— Къде отива от Хюе?
— Не зная.
— Как напуска Хюе?
— Не зная.
Той почука с пръсти по бюрото до кобура си.
— Паспорт и виза.
Хвърлих ксероксите пред него. Ченгето поклати глава.
— Иска паспорт и виза.
— В хотела са.
— Донеси ги.
— Няма.
Той присви очи и извика:
— Донеси ги!
— Върви по дяволите. — Изправих се и излязох от стаята.
Виетнамецът се втурна след мен и ме сграбчи за рамото. Отблъснах ръката му и двамата застанахме един срещу друг в коридора.
Погледите ни се срещнаха и всеки от нас видя в очите на другия едно и също: бездънна пропаст от чиста омраза.
Бях се приближавал толкова много само до трима виетнамски войници и в двама от тях бях видял и усетил страх. Третият обаче ми бе отвърнал с този поглед, който не излъчваше фронтовашка враждебност, а чиста ненавист, въплътена във всеки атом на неговото същество, която разяждаше сърцето и душата му.
И за миг, който ми се стори цяла вечност, отново се озовах в долината А Шау, онзи войник пак ме гледаше, аз му отвръщах и двамата горяхме от нетърпение да се убием един друг.
Върнах се в настоящето и се опитах да възвърна здравия си разум, ала наистина ми се искаше да убия този човек с голи ръце, да размажа лицето му на каша, да изтръгна ръцете му от ставите, да му смачкам тестисите, да му пречупя гръкляна и да го гледам как се задушава.
Той усети всичко това, разбира се, и също преживя своите кръвожадни фантазии, навярно свързани с остър месарски нож.
Обаче, за разлика от фронта, и двамата имахме други заповеди и неохотно се отдръпнахме от това най-мрачно кътче на сърцата си.
Чувствах се изчерпан, като че ли наистина съм се сражавал, ченгето имаше същия вид.
Почти едновременно си кимнахме, обърнахме се и се разделихме.
Излязох на улицата, спрях и дълбоко си поех дъх. Опитах се да проясня лошите си помисли, но изпитвах почти неовладяемо желание да се втурна обратно вътре и да смажа копелето на кървава каша. Направо усещах как плътта му се цепи под юмруците ми. Насилих се да тръгна.
Известно време крачих безцелно в опит да смъкна равнището на адреналина в кръвта си. Усетих се, че ритам бутилките по улицата и удрям стълбовете. Това не бе добре, обаче беше неизбежно и в крайна сметка можеше да е добре. За съжаление не действаше успокоително — тъкмо напротив.