Стигнах до тротоара на моста Транг Тиен и спрях. Счупих няколко фъстъка и хвърлих шушулките в реката. Лапнах фъстъците и ги сдъвках.
Небето бе покрито с плътни облаци и ръмеше. Беше влажно и студено. Благоуханната река бързо се носеше към морето.
Вярно бях разбрал господин Конуей на „Дълес“ и господин Ан в Хюе. Във Вашингтон искаха Тран Ван Вин мъртъв и щяха да са доволни, ако го убиех аз. И изобщо не си бяха направили труда да ми обяснят причините, освен съображения, свързани с националната сигурност, което можеше да означава всичко и обикновено се оказваше точно така.
Вашингтонските гении не ми бяха казали предварително защо тоя тип трябва да бъде очистен, защото ако вече беше мъртъв, аз, щях да разполагам с информация, която не е предназначена за мен.
Обаче кой знае защо, изглежда, си мислеха че ако и когато се срещна с господин Тран Ван Вин, ще зная причината и ще направя каквото трябва.
Онова, което бе видял тоя нещастник в развалините на Куанг Три по време на Тет шейсет и осма, сега го преследваше и щеше да го убие. А това наистина нямаше да е честно, ако беше оцелял през войната и бе остарял… е, ако беше на моята възраст, която не е пределна, а зряла.
Опитах се да съсредоточа всичките си значителни дедуктивни способности върху тая загадка и като че ли се приближавах към нещо, ала то постоянно ми убягваше.
Лесно стигнах обаче до следния извод: щом видяното от господин Вин щеше да му донесе смърт, тогава информацията от господин Вин щеше да донесе същото на мен.
29.
Седях в бара на хотел „Сенчъри Ривърсайд“ и пиех втори скоч със сода. Дребосъкът на пианото свиреше „Странници в нощта“. Беше шест и десет и наоколо гъмжеше от туристи и хубавки сервитьорки с минижупи, които бързаха и все объркваха поръчките на клиентите.
Започвах да се чудя дали на Сюзан не й е писнало и няма да ми върже тенекия. На жените не им пука къде се намират, когато се ядосат на кавалера си. Жени са ми правили сцени в съветска Москва, Източен Берлин и на други места, където не бива да привличаш вниманието.
Имаше вероятност и да са я прибрали за разпит. След сутрешния театър в участъка нямаше да се изненадам, ако решаха да ме тормозят чрез нея. Въпреки преструвките ни те знаеха, че сме заедно.
Повече ме безпокоеше обаче пистолетът и вероятността някой да я е видял, докато го е заравяла. Но даже да бяха предупредени, ченгетата нямаше да направят нищо, докато някой не се опиташе да го изкопае, и тъкмо затова възнамерявах да го оставя там.
Поръчах си още един скоч. Тримата ветерани седяха през няколко маси от мен и се радваха на компанията на три жени на около двайсет и пет години, достатъчно млади, за да са им дъщери. Тия момчета можеше да са били офицери, обаче не бяха джентълмени. Бяха свине.
Жените приличаха на американки и се държаха като такива, но иначе не можех да кажа нищо за тях, освен че са туристки и обичат мъже на средна възраст с дебели портфейли.
Така или иначе, стана 18:30 и започвах малко да се тревожа. Затова е най-добре да пътуваш сам, особено когато си на рискована операция. Достатъчно ми е да пазя собствения си гръб и без да мисля за някой цивилен.
Обаче тя може и да не отговаряше на тази характеристика. Това ме накара да се замисля за господин Ан, който също като нея правеше малка услуга на Чичо Сам. Виетнам се превръщаше в Източен Берлин след Студената война: тъмни хора вършеха сделките си, правеха услуги и си държаха очите и ушите отворени. В ЦРУ сигурно бяха доволни, след като пак имаха къде да разбъркват говната.
Американците, разбира се, не обичат да губят и са научили ценен следвоенен урок от немците и японците: ако изгубиш войната, купи страната на победителя.
Сюзан се появи на входа и се огледа. Изправих се, тя ме забеляза и се усмихна. Винаги можеш да определиш дали някой искрено се радва да те види по усмивката му, когато те забележи в тълпа.
Носеше черни дънки и бяла копринена блуза с остро деколте, които до този момент не бях виждал.
Прегърна ме и ме целуна.
— Разбрах, че си се прибрал — проверих на рецепцията.
— Жив и здрав съм.
Тя седна и аз се настаних срещу нея.
— Е, как мина? — почти развълнувано попита Сюзан. — Имаше ли среща?
— Мина добре. Ти какво прави днес?
— Пазарувах и разглеждах забележителности. Е, с кого се срещна?
— С една евразийска хубавица.
— Стига, Пол, вълнуващо е. Мъж ли беше? Американец или виетнамец?