— Според мен твоят приятел Бил притиска Вашингтон да ме накара да те зарежа.
— Убедена съм в това. Наистина се пука от яд. — Тя се засмя.
— Би трябвало да ми благодари, че съм го избавил от главоболието му.
— Не е много мило от твоя страна.
Не отговорих. После попитах:
— А ти получи ли някакви съобщения?
— Да. Те знаят, че съм тук, разбира се. Бил ми нарежда да се върна в Сайгон. Бизнес терминология. Щели да ме уволнят, да ме накажат дисциплинарно и така нататък, ако в понеделник не съм на работа. На летище „Хюе-Фу Бай“ ме очаквал билет.
— Трябва да отидеш и да изчистиш тия неща.
— Трябва, но няма. Искам да дойда с теб в Куанг Три.
— Чудесно. Наел съм шофьор и кола за утре сутрин в осем. Пътуваме за долината А Шау, Ке Сан и Куанг Три. Поисках да ми пратят господин Кам.
Сюзан се засмя.
— Господин Кам си е вкъщи пред домашния олтар и моли боговете да ни изличат от паметта му.
— Надявам се.
— Пол?
— Да?
— Може ли да те посъветвам нещо?
— Безплатно ли?
— Да. И от сърце. Не ходи там, където те пращат. Върни се в Сайгон с мен.
— Защо?
— Опасно е. Знаеш го.
Кимнах.
— Благодаря. Но както може би са ти казали, аз съм голям инат.
— Не зная, но разбирам, че смяташ това за лично изпитание на смелостта си и може би имаш много други лични основания да продължиш. Вече не става въпрос за дълг, чест и родолюбив, ако някога изобщо е имало такова нещо. Е, ти ми доказа смелостта си и аз ще напиша пълен доклад за магистрала номер едно и всичко друго, което се случи. Трябва да вземеш решение за преустановяване на операцията. Утре ще идем в Куанг Три, долината А Шау и Ке Сан, за да намериш покой. След това заедно ще се върнем в Сайгон, ще изтърпим говната, с които ще ни засипят, после… ти се прибираш у дома.
— А ти?
Сюзан сви рамене…
Около половин секунда обмислях това съблазнително предложение, после отвърнах:
— Продължавам с операцията. Точка по въпроса.
— Може ли да дойда с теб?
Погледнах я.
— Ако мислиш, че онова на магистрала едно е било страшно, почакай да видиш това пътуване.
— Наистина не ми пука. Надявам се, вече знаеш, че мога да се справя.
Не отговорих.
— Ако съм с теб, шансът ти за успех ще се увеличи с около петстотин процента — каза тя.
— А мога ли да удвоя парите си?
— Естествено. Виж, Пол, идването ми ще е само от полза за теб.
— Това е майтап, нали? Виж, оценявам готовността ти да рискуваш да те хвърлят в затвора, а може би дори да изгубиш живота си, но…
— Не искам цяла седмица да се страхувам за теб. Искам да сме заедно.
— Сюзан… може да ти прозвучи сексистки, обаче има моменти, когато мъжът…
— Стига глупости.
— Добре. Какво ще кажеш за това? Все си мисля за ония снимки в твоя офис и понякога пак те виждам като момиченцето на господин и госпожа Уебър, виждам останалите ти роднини в Масачузетс и въпреки че не ги познавам, никога няма да мога да ги погледна в очите, няма да мога да погледна себе си, ако с теб се случи нещо заради мен.
— Много мило. Но знаеш ли, Пол, ако по пътя до Ханой се случи нещо, най-вероятно ще се случи с двама ни. Ще ни дадат съседни килии, съседни болнични стаи или еднакви ковчези. Няма да се налага да обясняваш нищо нито на родителите ми, нито на никого.
Погледнах си часовника.
— Гладен съм.
— Няма да вечеряш, докато не се съгласиш.
Изправих се.
— Да вървим.
Тя също стана.
— Добре, ще вечеряш. Знаех, че трябва да те попитам, когато сме в леглото. Там мога да получа от теб каквото поискам.
— Сигурно.
Излязохме навън. Валеше, затова взехме такси до Цитаделата, където Сюзан бе направила резервация за вечеря.
Ресторантът се казваше „Хуонг Сен“ и представляваше шестнайсетстенен павилион, построен на стълбове в средата на езеро с лотоси.
Настанихме се на маса до перилата, поръчахме напитки, гледахме как вали във водата и слушахме крякането на жабите. Беше много приятно, задушевно място, осветено с пъстроцветни фенери и свещи по масите. Романтика.
Нито един от двама ни не спомена и дума за работа или за разговора в бара.
Вечеряхме и побъбрихме за дома, приятелите и роднините, но не за нас и плановете ни за бъдещето.
По някое време в бара, струва ми се, бях използвал думичката с „О“ и се мъчех да си спомня какво точно съм казал. Може да не я бях изрекъл, обаче бях сигурен, че съм се съгласил с нея.