Не продължих и зачаках отговора й.
— Ти ли намери трупа и писмото? — накрая попита тя.
— Не.
— Виждал ли си това писмо?
— Да, преди около седмица. Знаеш ли нещо за него?
Сюзан ме погледна.
— Не съм сигурна какво целиш, Пол.
Спрях и тя се обърна към мен.
— Знаеш ли нещо за това писмо, Сюзан?
Тя поклати глава и за миг се замисли.
— Свързано е с идването ти тук.
— Точно така.
— Искаш да кажеш… че някой е открил писмото в дрехите на убит вражески войник… кой е намерил писмото?
— Американски войник от Първа въздушнопреносима пехотна дивизия.
— Познаваш ли го?
— Не. Дивизията беше голяма. Двайсет хиляди души. Човекът, който го намерил, го взел като сувенир от войната. Наскоро писмото било преведено и съдържанието му е причината да съм тук.
Сюзан се замисли и аз я погледнах. Вече познавах тази жена и виждах, че й е известно нещо, което сега се опитва да свърже с новата информация.
— Какво по-точно са ти казали?
Тя вдигна лице към мен.
— Само това, че се появили неизвестни досега сведения и че ти трябва да откриеш тук някого и да го разпиташ във връзка с тях.
— Това аз ти го казах.
— Така е. Това ми казаха и в Сайгон. Тези неизвестни сведения в писмото ли са?
— Да. Какво пише?
— Ами, едно е какво пише, съвсем друго е какво означава. Затова трябва да открия автора на писмото и да го разпитам.
Сюзан кимна.
Продължихме към А Луой, на стотина метра по равната пътека. Нямаше значение къде и как е загинал Тран Куан Ли, обаче щеше да е интересно да науча. Ако бях имал време във Вашингтон, щях да потърся Виктор Орт и да го разпитам и може би щяхме да си разкажем по някоя история за А Шау.
Бях убеден, че Виктор Орт си е направил ксерокопие на писмото или е запазил оригинала и е пратил ксерокса в АВВ. Така или иначе, той разполагаше с оригиналния текст, който можех да поискам да ми преведат, вместо да разчитам на редактирания превод. Карл обаче сигурно беше пратил някого при Орт да вземе писмото. Извод: в този случай Карл нямаше да ми позволи да проведа обикновено детективско разследване. Бе се погрижил да замина в полуневедение за Сайгон, където Сюзан Уебър щеше да ме баламосва, докато се кача на влака за Натранг.
Освен това не разбирах връзката между писмото и обяснението на Сюзан за залива Камран, ако изобщо имаше такава. Това също можеше да е баламосване.
— Имаш ли ксерокс на писмото? — попита тя.
— Май си прескочила няколко лекции в Лангли.
— Не бъди саркастичен. Не съм професионална разузнавачка.
— Тогава на какво са ви учили там?
— Как да съм полезна. Предполагам, че свръзката ти в Хюе ти е казала как да откриеш… как му беше името?
— Тран Ван Вин. Да, каза ми. Това име говори ли ти нещо?
— Не. Трябва ли?
— Всъщност не. — Обаче ми беше хрумнало, че Тран Ван Вин е станал високопоставен член на ханойското правителство и истинският превод на това писмо някак си може да се използва, за да го изнудят да съдейства на американците или нещо подобно, например свързано със залива Камран.
Господин Вин наистина можеше да живее в Ханой и да е в Бан Хин само за Тет, което щеше да е логично. Но ако щяха да го шантажират, защо искаха да го убият? Може би във Вашингтон не го искаха мъртъв и просто бяха продължили да ме баламосват, за да не разбера за какво става въпрос. Обаче ако бе така, защо господин Ан в Хюе ми беше предал това съобщение, в което се съдържаха окончателните ми инструкции от Вашингтон?
Много е трудно да разрешиш случая, когато всички улики са писмени или словесни и писмените са подправени, а словесните са лъжи.
Истината се криеше в село Бан Хин — преди известно като Там Ки — в лицето на Тран Ван Вин, прост селянин и бивш войник, който спокойно можеше да се окаже съвсем друг. Всъщност отдавна можеше да е мъртъв или да предстоеше да го подкупят или изнудват.
Както казах, във войната има някаква простота и откровеност, като в това да се опиташ да убиеш някого с лопатка. По своя характер разузнаването е игра на покер, играна с белязани карти и фалшиви пари.
— Съжалявам, че не мога да ти помогна с това писмо — рече Сюзан. — Но мога да ти помогна да откриеш човека, който го е написал, и ако не знае английски, ще ти превеждам точните му думи. Много ме бива да печеля доверието на виетнамците.