— Пита дали познаваш капитан Боб, неговия командир — преведе Сюзан.
— Кажи му, че веднъж срещнах капитан Боб в Америка. Той е добре и често говори за смелостта на планинските си войници.
Тя преведе и старецът ми повярва. Той стисна ръцете ми, после отиде при сергията и се върна с бронзова планинска гривна, каквато не можеш да купиш, защото я дават само ако те харесат или си проявил смелост. Планинецът разтегли тънката гривна, постави я на лявата ми китка и я стегна. После отстъпи крачка назад и ми отдаде чест. Отвърнах му.
Наоколо вече се бяха събрали неколцина американци и виетнамци. Не изглеждаха много доволни от сцената.
— Кажи му, че му благодаря и че с капитан Боб ще се върнем да организираме нова планинска армия — казах на Сюзан.
Тя каза нещо на стареца, той се усмихна и се ръкувахме.
Сюзан непременно трябваше да има поне шест шарфа и шалове в различни цветове и за пръв път откакто бе пристигнала във Виетнам, не се пазари, а даде на старицата десетачка.
Искаше да направи и снимки, разбира се, затова попита планинците дали са съгласни и те й позволиха.
— Ще ти отсекат главата — казах й. Обаче Сюзан ги снима и те не й отсякоха главата. Всички позирахме за снимка с шалове на шията, после се сбогувахме и аз се запътих направо към кафенето.
— Те са от племето бру — каза Сюзан. — Дай да видя гривната.
Протегнах ръка като сомнамбул.
Тя разгледа простия накит.
— Има ли някаква символика?
— Просто приятелски дар — отвърнах аз. — Вкъщи имам още една.
— Наистина ли? Кой ти подари първата?
— Ами планинец естествено.
— Защо ти я подари? Мъж ли беше, или жена?
— Мъж. Не бива да закачаш жените им, иначе ще ти набучат хуя на кол.
— Чудесно. И защо ти дадоха гривната?
— Просто като приятелски дар. Раздаваха ги на всеки, когото харесат. За съжаление очакваха да ядеш с тях, а те ядат неща, по-ужасни и от войнишките порциони.
— Като например?
— Е, менюто им не е чак толкова отвратително, колкото виетнамското. Хранят се с месо — елени, глигани, птици, невестулки и други ужасни диви животни. Пекат го на жар. Обаче е малко трудно да преглътнеш чашата топла кръв.
— Ти пил ли си кръв?
— Вървеше добре с дивеча.
Стигнахме до кафето. Наближаваше един и заведението бе пълно с европейци и американци, сред които стопаджии. Някои може би бяха ветерани, ала повечето бяха от туристически групи, които едва ли имаха някаква връзка с това място — Ке Сан очевидно се включваше в туристическия маршрут и тия хора се бяха записали за екскурзията в хотелите си в Хюе. В рекламната брошура сигурно пишеше нещо такова:
„Ке Сан! Вижте мястото на прочутата кървава тримесечна обсада на фронтовата база на американската морска пехота! От удобен автобус с климатик преживейте ужасите на трийсет хиляди души, вкопчени в смъртна битка. Допълнителна екскурзия до планинско село. Обядът е включен в цената.“
Така или иначе, масите бяха заети, обаче забелязах маса за четирима, на която пиеха бира само един американец и един виетнамец. Отидох при тях и попитах:
— Нещо против да седнем тук?
— Не — отговори американецът, едър здравеняк на моята възраст. — Сядайте.
Двамата със Сюзан се настанихме.
— Казвам се Тед Бъкли — представи се здравенякът и протегна ръка.
Стиснах я.
— Пол Бренър. Това е Сюзан Уебър.
Той се ръкува със Сюзан.
— Приятно ми е да се запознаем. Това е господин… как се казвахте?
— Аз съм господин Трам — отвърна виетнамецът. Изглеждаше шейсетинагодишен. — За мен е удоволствие да се запознаем.
— Господин Трам е бил северновиетнамски офицер, капитан, нали така? — каза Тед Бъкли. — Участвал е в сраженията тук. Можете ли да повярвате?
Господин Трам се усмихна криво и кимна.
— И аз бях тук в Двайсет и шести полк на морската пехота от януари до юни шейсет и осма — прибави американецът и също се усмихна. — Така че с господин Трам сме били в Ке Сан по едно и също време, но от двете страни на барикадата.
Погледнах господин Трам и очите ни се срещнаха. Той се опитваше да определи дали и аз съм бил тук и дали изпитвам омраза, или като Тед Бъкли просто намирам това за страхотно съвпадение.
— Господин Трам предложи да е мой екскурзовод в базата — заяви Тед. — Вие там ли отивате, или вече се връщате?