— Е, и какво видяхте? — попита той. — Нищо. Казах ви, тук няма нищо. Вашите бомбардировачи опустошиха цяла провинция. Това ли искахте да видите? — Полковникът махна с ръка. — Харесва ли ви?
Дълбоко си поех дъх.
— Много добре знаете защо бомбардировачите са опустошили тази провинция, господин полковник. Защо не се опитате да приемете действителността така, както се опитвам аз?
— Действителността е такава, каквато казваме ние — без колебание заяви той.
— Не, действителност е онова, което се е случило. Клането в Хюм е действителност, действителност беше и клането в Куанг Три през шейсет и осма. Видях го със собствените си очи. Да, клането при Ми Лай също е действителност. Ръцете на всички ни са окървавени. Приемете го и престанете да ми тикате тази гадна война в лицето. Аз не съм я започнал, нито вие. Проумейте го.
Той не оцени лекцията ми, нито тона ми, обаче запази хладнокръвие.
— В Хюе и Куанг Три не е имало кланета. Имаше ликвидиране на враговете на народа. Клането беше при Ми Лай.
— Какво искате?
— Кажете ми защо вие и спътничката ви сте тук и се опитвате да установите връзка с планинците.
— Искате да кажете с моите ли? С диваците?
— С планинците, господин Бренър. Каква работа имате с тях?
— Никаква.
— Господин Лок твърди противното.
— Господин Лок е идиот.
В този момент в разговора се включи Сюзан.
— Господин полковник, от всички краища на света идват туристи, за да видят местните жители на Виетнам. И ние направихме същото.
Полковник Манг я изгледа, като се чудеше, сигурен съм, защо жена отговаря вместо мъж. Тази страна беше толкова сексистка, че можеше и да ми хареса.
— На няколко пъти сте изчезвали от погледа на господин Лок — обърна се виетнамецът към мен, не към Сюзан. — Навлезли сте сред хълмовете в долината А Шау. Отбили сте се в планинско селище. Разговаряли сте с планинци на площада в Ке Сан.
— И какво от това? Аз съм турист.
— Нима? Планинците на всички туристи ли подаряват гривни като тази, която носите на китката си? Или таойски шалчета като на госпожица Уебър? Туристите отдават ли си чест с бивши американски наемни войници?
Обмислих въпросите му и осъзнах, че има право.
— Прекалено сте подозрителен и чувствителен на тема планинци, господин полковник.
— Така ли смятате? Вие не живеете тук, господин Бренър. Бихте ли обяснили поведението си?
Всъщност не.
— Къде е господин Лок? Доведете го тук и ще обсъдим проблема. Имам конституционно право да видя своя обвинител — за да разведря обстановката, прибавих аз.
Полковник Манг се усмихна.
— За съжаление в момента господин Лок е възпрепятстван. Защо ходихте в долината А Шау и в Ке Сан?
Не отговорих.
— Господин Лок ни съобщи, че сте разказвали много истории за войната, господин Бренър, и в нито една от тях не сте изпълнявали задължения на готвач.
— Господин Лок не знае английски, господин полковник.
— Напротив, знае. И това ви е известно. Няколко пъти сте му го натяквали.
— Точно така. Тогава защо ми е да се самообвинявам пред него, щом ми е било известно, че знае английски?
— Защото не ви е било известно, че е агент на министерството на държавната сигурност.
— Естествено, че ми беше известно. Ясно му го заявих.
— Той не ми е споменавал такова нещо.
— В такъв случай не ви е казал истината — обърна се към полковника Сюзан. — Още от мига, в който го видяхме, разбрахме, че е полицай. От три години съм в тази страна, господин полковник, и познавам тайните агенти.
Полковник Манг я стрелна с очи.
— Разговарям с господин Бренър. — После погледна към мен. — Не вярвам да сте знаели…
— Аз пък говоря на вас, господин полковник — остро го прекъсна Сюзан. — И вие ще ми отговорите.
Виетнамецът отново се обърна към нея.
— Моля? Не ви чух добре.
— Нима? Тогава разберете… — Тя премина на виетнамски и му издрънка цял куп глупости. Бях убеден, че ще я зашлеви. Тогава щеше да ми се наложи да го поваля на земята, горилите с автоматите щяха да се втурнат насам и преди да се усетят, щях да съм опрял дулото на пистолета на полковник Манг в челото му, и цяла нощ щяхме да останем в това патово положение или пък щяхме да водим престрелка. Така или иначе не беше на хубаво. Обаче оставих Сюзан да даде отдушник на чувствата си.
Преди тя да престане да му вика, виетнамецът също започна да й крещи и двамата продължиха в същия дух. Зачудих се къде е останала загрижеността й, че ще унизи полковник Манг. Обожавам, когато миротворците откачат и се опитват да започнат трета световна война. Забелязах също, че горилите с автоматите са нащрек и ни наблюдават. От това разстояние едва ли чуваха много, ала можеха да разпознаят побесняла жена, особено ако бяха семейни. Хубавото бе, че Сюзан и полковникът поне все още приказваха — или по-точно викаха. Ако Манг млъкнеше, щяхме да загазим.