— Всъщност си позволявате каквото пожелаете, а после се опитвате да се преструвате на добродетелни. Струва ми се, че на английски това се нарича „лицемерие“. Прав ли съм?
— Отлично наблюдение, господин полковник. Сега да ви кажа ли аз нещо за виетнамците? Те са единственият народ, който боготвори американския долар повече от самите американци.
— Вие обиждате мен и родината ми, господин Бренър.
— Вие обиждате мен и родината ми, полковник Манг.
Той дръпна от цигарата си.
— Може би трябва да се върнем на предишния въпрос. — Полковникът погледна Сюзан и й каза нещо на виетнамски. Въпросът, изглежда, не я зарадва особено и тя отговори лаконично.
— Този разговор ще се води на английски — заявих аз.
— Попита ме дали американките имат навика да спят с мъже, с които току-що са се запознали — каза Сюзан. — Аз му отговорих, че ме обижда.
— Виетнамските офицери имат ли навика да обиждат жени? — попитах полковник Манг.
— Опитвам се да установя действителния характер на вашата връзка — отвърна на мен, но не и на Сюзан той.
— Защо? Не е ваша работа.
— Според мен е. Известно ви е, разбира се, че вашата приятелка е спала с началника на бюрото на ЦРУ в Хошимин.
Дълбоко си поех дъх.
— Известно ми е, че е имала приятел.
— Нима? И познавате този приятел. Сам ми го казахте. Господин Бил Станли. Началник на бюрото на ЦРУ за цял Южен Виетнам.
От всички възможни имена, аз да избера да кажа на полковник Манг, че билети за влака за Натранг ми е резервирал началникът на бюрото на ЦРУ за цял Южен Виетнам. Обаче така става, когато кретените във Вашингтон решат, че няма нужда да знаеш нещо, което трябва да знаеш.
— Господин Бренър? Защо спите с приятелката на своя приятел?
— Познавам Бил Станли само като служител в „Банк ъв Америка“.
— Нима? Значи не знаете, че приятелят ви е началник на бюрото на ЦРУ, така ли?
— Вие твърдите така. Освен това не ми е приятел.
— Но вие казахте, че заедно сте следвали в университета. В Принстън.
Погледнах Сюзан, която видимо се смути. Някой ден нахалните ми забележки щяха да ме вкарат в беда. Всъщност тоя ден май че бе настъпил.
— Как може да сме били колеги, когато той е поне десет години по-млад от мен? — отговорих на полковник Манг.
— И аз това се чудех, господин Бренър.
— Е, пошегувах се.
— И какво е смешното?
— Трудно е да се обясни. Не познавам Бил Станли, господин полковник, и той не ми е приятел.
— Но е агент от ЦРУ. Всичко е точно както трябва. В ЦРУ знаят кой е човекът от нашето разузнаване в посолството ни във Вашингтон. Тези неща не могат да се скрият. Всъщност господин Станли няма нищо общо с „Банк ъв Америка“ и е консулски служител от отдела за икономическо развитие. Това не е истинската му работа, разбира се, но му осигурява дипломатическия имунитет, който му е нужен, за да изпълнява другите си задължения. И все пак вие, господин Бренър, неговият приятел, не знаете това. Удивително.
Наистина удивително. А и полковник Манг се оказваше малко по-умен и по-саркастичен, отколкото бях смятал.
— На какво да вярвам, Господин Бренър?
Погледнах Сюзан, която изглеждаше малко обезпокоена. Може да ми се ядосваше, че съм използвал името на Бил Станли, обаче сигурно повече се ядосваше на начина, по който бе подходено към всичко това.
— Господин Бренър? На какво да вярвам?
— Не познавам Бил Станли.
— Но ми казахте, че го познавате.
— Излъгах ви.
— Защо?
— Ще ви кажа защо. Госпожица Уебър ми уреди билетите за влак до Натранг, само че не исках да споменавам нейното име, затова използвах името на нейния приятел. Биет?
— Не, не разбирам. Защо сте го направили?
— Вижте, господин полковник, ако знаех, че Бил Станли е агент на ЦРУ, защо щях да използвам името му в разговор с вас?
— Тъкмо това се опитвам да разбера, господин Бренър.
— Ясно. Е, отговорът е, че не познавам Бил Станли, нито за кого работи. Не познавам никого в Сайгон, но си спомних неговото име и месторабота от един разговор с госпожица Уебър, затова го използвах вместо нейното.
— Но защо! — настоя виетнамецът. — Не отговорихте на този въпрос.
— Вие отговорете.
— Как мога да отговоря вместо вас? Трябва да отговорите.
— Добре… Не исках името на госпожица Уебър да привлече по какъвто и да било начин вниманието на полицията, независимо от невинния повод. Тя живее тук и не желаех да компрометирам деловата й дейност. Разбирате ме.