— Може би. Но не разбирам връзката ви с господин Станли.
— Няма връзка. — Задник.
— О, има. Вие спите с неговата приятелка — Полковник Манг се усмихна.
Не ми се щеше да го призная, обаче тоя тип бе почти толкова опитен и саркастичен, колкото и аз в работата си.
— Отговорете на един мой въпрос — казах аз. — Ако знаех или предполагах, че Бил Станли е агент на ЦРУ, защо щях да използвам името му? Аз ще отговоря вместо вас, господин полковник. Не знаех и все още не зная. И защо да ви вярвам, че той е агент на ЦРУ?
Виетнамецът кимна.
— Наистина защо? — Погледна Сюзан и я попита: — Знаете ли, че човекът, с когото сте спали, е агент на ЦРУ?
— Защо му е да ми казва?
— Американците имат много досадния навик да отговарят на въпроса с въпрос.
— Защо да е досаден?
Полковник Манг губеше търпение към Сюзан, която наистина можеше да изкара човек от кожата му. Той пристъпи към нея и аз също пристъпих към него. После застанахме неподвижно, но в готовност.
Накрая виетнамецът отново се обърна към мен и запали нова цигара, без да предложи на дамата.
— Значи не познавате господин Станли.
— Не.
— Но сте разговаряли с него пред католическата катедрала в Хошимин.
— Това той ли е бил?
— Знаете, че е така, господин Бренър. Не се преструвайте.
— Запознаха ме с Бил Станли пред катедралата, поговорихме около три минути, както ви е известно, и от тогава нито сме се виждали, нито сме се чували.
— Така твърдите вие. Защо да ви вярвам? Излъгахте ме за военната си служба, на втория ден от престоя си в Хошимин сте се срещнали с агент на ЦРУ, проявявате прекалено силен интерес към планинците, не конкретизирате маршрута си и ми казахте, че заминавате сам за Натранг, а не сте сам. Заминавате с приятелката на агент на ЦРУ. Още за какво сте ме излъгали?
— За още две-три неща.
— Нима? За кои?
— Струва ми се, ви казах, че Виетнам изглежда добре управляван и благоденстващ. Всъщност не е вярно. Народът е нещастен и всички, които срещнах на юг, мразят Ханой. В Сайгон има повече проститутки и сводници, отколкото навремето, и вие се отнасяте ужасно към бившите войници на Република Виетнам. Известно ми е, че сте осквернили гробовете им и сте превърнали оцелелите почти в роби, и като бивш войник намирам това за позорно и отвратително, както би трябвало да го намирате и вие. Ханойското правителство не е законно и няма подкрепата на народната воля. Това, господин полковник, е цялата истина, а не онова, което вие твърдите или вярвате, че е истина.
Полковник Манг не ме гледаше. Гледаше в далечината и дишаше тежко. На лицето му се бе изписало странно изражение и раменете му се надигаха и спускаха. Не знаех дали ще припадне или ще се разплаче, дали ще извади пистолета си или ще ме помоли за убежище в Америка. Канех се да му предложа позата лотос, обаче той, изглежда, се овладяваше и без нея.
Виетнамецът дълбоко си пое дъх и се откъсна от транса си или в каквото там беше изпаднал. Прокашля се и продължи, като че ли не е бил на ръба на психическа криза.
— Господин Бренър — делово ме попита полковник Манг, — от имиграционната полиция в Хюе ме осведомиха, че сте взели авто бус от Натранг до Хюе. Вярно ли е?
Поредният въпрос, който не ми се щеше да чуя.
— Вярно е.
Той се замисли за миг.
— Заминали сте от Натранг рано следобед и сте пристигнали Хюе същата вечер преди полунощ. Така ли е?
— Нещо такова.
— Разбирам. — Полковникът се престори, че размишлява, и на лицето му се изписа озадачено, почти разтревожено изражение, сякаш нещо го безпокоеше. Познавах тая гримаса, защото я използват повечето разпитващи.
— Офицерът от имиграционната полиция в Хюе ми докладва, че според вашите думи пътувате сам. Така ли е?
Разбирах че ако ни бе разпитвал със Сюзан поотделно, може би щяхме да му дадем различни отговори.
— Никога не съм заявявал, че пътувам сам. Всъщност той изобщо не ме е питал. Но сигурно сте го попитали вие и подобно на всички подчинени, той е измислил отговора заради вас.
Виетнамецът се замисли за миг.
— Тогава предполагам, че трябва да го попитам пак. Значи с госпожица Уебър сте пътували заедно, така ли?
— Точно така.
— С автобус?
— Точно така.
— И къде отседнахте, когато пристигнахте в Хюе?