— В един мотел.
— А, да. Така разбрах и аз. — Той се усмихна. — Полицаят беше останал с впечатлението, че сте прекарали нощта с проститутка. — Полковникът погледна Сюзан, после мен. — Но навярно грешно е разбрал вашето описание на спътницата ви.
— Също като господин Лок, полицаят в Хюе има нужда от уроци по английски, ако искате да разпитва или подслушва англоезични чужденци. Не сте ли съгласен?
Дори да беше съгласен, полковник Манг отговори:
— Моят английски, надявам се, ви задоволява. Доста добре зная езика, но не разбирам отговорите ви.
— Аз ги разбирам.
Той се усмихна.
— Ще ви задам един прост въпрос. Как се казва мотелът, в който сте прекарали нощта с госпожица Уебър?
— Не зная. Мотелите имат ли имена?
— Обикновено носят името на улицата, на която се намират. Това помага ли ви?
— Не.
Виетнамецът погледна Сюзан.
— Спомняте ли си името на мотела?
— Не.
— Много съм изненадан, госпожице Уебър, че вие, която от три години сте във Виетнам, сте отишли на такова място — без да престава да я наблюдава, каза той.
— Когато е уморен, човек може да спи навсякъде, господин полковник.
— Нима? — Полковникът се обърна към мен. — А когато пристигнахте в Хюе, отидохте ли в „Сенчъри Ривърсайд“, за да проверите дали има свободни стаи?
— Не.
— Защо? И вие като мен щяхте да установите, че има свободни стаи.
— Средствата ми са ограничени. Мотелът беше евтин.
Той не вярваше на нито една моя дума и не го обвинявам.
— Казвате, че сте пристигнали в Хюе в петък вечерта, господин Бренър, и не сте си направили труда да проверите в хотела си или в който и да е друг западен хотел дали има свободна стая за вас и спътничката ви. И твърдите, че вместо това от автогарата сте отишли в мотел, почти изключително посещаван от проститутки и техните клиенти, и че сте се настанили там, но не си спомняте мотела. После в дванайсет трийсет и пет на другия ден се регистрирате в хотел „Сенчъри Ривърсайд“ сам и приблизително двайсет минути по-късно пристига госпожица Уебър. По някое време се срещате в бара и след това се оттегляте в стаите си — или по-точно в стаята на господин Бренър. Правилно ли съм ви разбрал?
— Да — потвърдих аз.
— И все пак всичко това изобщо не ми се струва логично. Навярно бихте могли да ми обясните поведението си.
Нещата явно не отиваха на добре.
— С госпожа Уебър имаме тайна връзка, господин полковник. Разбирате ли?
Той ме наблюдаваше.
— Опитваме се да избегнем евентуална среща с господин Станли, което обяснява поведението ни.
Полковник Манг не смяташе така.
— Все още съм объркан, господин Бренър, но ще продължа. — Той пак погледна Сюзан. — Вие сте красива двойка. Хора, които не се забравят лесно. И затова наредих на полицията в Натранг да разпита двамата автобусни шофьори, които са поели курсовете в дванайсет и един часа. И никой не си спомня западна двойка на вашата възраст да е пътувала в неговия автобус. Освен неколцина млади западняци, двата рейса били пълни само с виетнамци. — Полковникът за миг замълча. — Струва ми се странно да пътувате с автобус.
— Нямаше друг транспорт и вие го знаете. Пътувахме с автобуса в един часа от Натранг за Хюе, и пак повтарям, господин полковник, някой ви е дал невярна информация.
— Нима? Прекалено много невярна информация. От различни хора. — Той погледна Сюзан. — И вие ли пътувахте със същия автобус?
— Да.
Полковник Манг се замисли или поне се престори, че мисли.
— За съжаление аз повярвах на тази невярна информация от двамата автобусни шофьори, че не сте пътували с техните коли, затова направих още някои проверки. Първо попитах във „Видотур“ дали някой от вас е наемал автомобил с шофьор и от там ме осведомиха, че не сте. Те грижливо поддържат документацията си и затова, разбира се, информацията е вярна. После започнах да проверявам в частните туристически агенции. — Виетнамецът ме погледна. — И знаете ли какво открих?
Не отговорих на реторичния му въпрос. Всъщност се съмнявах, че през празниците Манг е успял да се свърже с някой от тези хора.
Той продължаваше да ме зяпа и нито един от двама ни не сваляше картата си.
— Нищо — накрая каза той. — Но продължаваме да правим проверки в Натранг.
Не отговорих.
— Струва ми се, господин Бренър, че с госпожица Уебър сте пристигнали в Хюе с частен микробус или по-вероятно с частна кола и шофьор. Смятам, че инструкциите ми бяха ясни. Не биваше да пътувате с частни превозни средства.