Сега вече трябваше да отговоря.
— Мисля, че достатъчно слушахме вашите въпроси, подозрения и саркастични забележки, господин полковник. Не зная какво целите, обаче от Хюе отивам направо в Ханой ще подам официално оплакване в нашето посолство, после ще напусна страната. И когато се върна във Вашингтон, ще подам оплакване във външното министерство. Поведението ви е недопустимо и неоправдано.
Това явно не го обезпокои. Полковникът вече бе убеден, че ме е уличил в нещо, и изглеждаше по-уверен.
— Струва ми се, ще установя, че сте наели кола с шофьор, за да стигнете до Хюе, че сте спрели някъде през нощта и че може би сте се отклонили от директния си маршрут. И когато открия шофьора, ще го разпитам какво сте правили и с кого сте се срещали по време на пътуването си. Освен, разбира се, ако не ми кажете сам.
Не исках да му признавам, че съм убил двама полицаи по пътя, затова отвърнах:
— Нямам какво повече да ви кажа.
— Е, аз пък имам да ви кажа още някои неща. — Той запали нова цигара. — Полицаят, с когото сте разговаряли в Хюе, ме осведоми, че не сте му оказали никакво съдействие.
Не отговорих.
— Опитали сте се да напуснете кабинета му без разрешение.
Не устоях на изкушението.
— Не само че се опитах да напусна кабинета му, но го направих и той не ме спря.
Полковник Манг, изглежда, се изненада. Явно подчинените му не съобщаваха всичко на началника си. Странно, струва ми се, че той повярва на мен, а не на тях, което може би не бе толкова странно — в една полицейска страна всички се ужасяват от истината.
— Ако се поставите на моето място, ще разберете, че въпросите и подозренията ми наистина са оправдани. Има предостатъчно косвени доказателства, че целта на пътуването ви тук не е туризъм. И после, тези ваши лъжи, които сега се опитвате да поправите…
— Струва ми се, господин полковник, че са ви излъгали други хора. А може би са ви заблудили или са направили грешни предположения. Ако бях полицай, щях да се върна и да разпитам всички.
— От факсовете на господин Станли до госпожица Уебър в „Гранд хотел“ останах с впечатлението, че връзката ви не е толкова тайна — заяви той.
— И тъкмо затова се опитваме да не се срещнем с господин Станли.
— Нима? Началникът на бюрото на ЦРУ толкова ли е глупав, че да му избягате, като останете една нощ в мотел и после се настаните в хотел, където отсядат почти всички западняци? Може би щях да ви повярвам, че се опитвате да не се срещнете с господин Станли — прибави полковникът, — ако през целия си престой в Хюе бяхте останали в мотела, където не искат паспорти и визи.
— Наистина трябваше да го направим. Нещо друго?
— Да. Как вашата приятелка Кей е научила за връзката ви с госпожица Уебър? И защо тази ваша приятелка ви съветва да скъсате?
— Защо не престанете да ми четете пощата?
— Работата ми е да ви чета пощата, господин Бренър. Отговорете на въпроса ми.
Той обаче бе лесен и въпреки яда си към полковник Манг отвърнах:
— Пратих й факс от Натранг за новата си любов и ми се струва, че тя ревнува. Предполагам познавате жените, господин полковник, така че разбирате.
— Тогава ще ви попитам за отговора ви до Кей. Вие пишете: „Ако спиш с врага, ще знаеш къде ходи нощем“. — Полковник Манг се обърна към Сюзан, после към мен. — Значи тази дама е врагът, за когото говорите, така ли?
Погледнах Сюзан, след това отново Манг.
— Това е поговорка. Не бива да приемате буквално всички английски изрази, които чувате или прочетете.
— Нима? Е, благодаря за урока, господин Бренър.
— Моля. И стига сте ми чели пощата.
— Намирам я за интересна. Освен това в отговора си до Кей пишете… един момент да си спомня… — Той точно цитира последния абзац: „Дългите сенки на миналото наистина все още се протягат от тук до родината, но сенките в ума и сърцето ми избледняват, така че ако известно време не ти се обадя, знай, че съм намерил каквото търся и не се разкайвам за идването си. Предай поздравите ми на С.“
Не погледнах Сюзан, обаче не откъснах очи от полковник Манг. Не му се сърдех чак толкова много, че се опитва да ми лепне сериозно обвинение, обаче той още повече затрудняваше и без това объркания ми любовен живот.
— Защо известно време няма да се обаждате на Кей? — попита виетнамецът. — И какво сте намерили тук?