Дълбоко си поех дъх.
— Намерих вътрешен мир и щастие.
— Нима? Къде? В Ке Сан ли? Или в долината А Шау? В Хюе ли? Или тук?
— Разстройвате кармата ми, господин полковник. Променете темата.
— Вие не харесвате никоя тема.
— Опитайте пак.
— Може би трябва да опитам в полицията в Ханой.
— Добре, да вървим.
Той не разбра блъфа и изглежда, се изненада. После се прокашля.
— След време, господин Бренър.
Погледнах си часовника.
— Среща ли имате?
— Бързам за вечеря.
Полковникът не ми обърна внимание, а попита Сюзан:
— Омъжена ли сте за друг американец?
— Защо не проверите в молбата ми за работна виза?
— Проверих. Там заявявате, че сте неомъжена.
— Значи е така.
— И в дома ви няма следи от съпруг — прибави виетнамецът и се усмихна.
Сюзан го зяпна. Искам да кажа, това бе жената, която едва не получи припадък, когато узна, че някой е влизал в хотелската й стая в Натранг. Сега установяваше, че полковник Манг е тършувал в дома й. Тя дълбоко си пое дъх и му каза нещо на виетнамски. Изречението бе кратко и Сюзан не повиши глас, обаче каквото и да беше съдържанието му, лицето на полковника се напрегна като че ли някой му бе наврял нещо в гъза. Бях настоял разговорът да е на английски, ама понякога се налага да кажеш „майната ти, гадняр“ на съответния език.
Наблюдавах полковник Манг, който несъмнено нямаше търпение да разговаря поотделно с нас с помощта на електроди, закрепени за гениталиите и гърдите ни.
Очаквах да ме попита за новогодишната вечер в семейство Фам или за неделната ми среща с господин Ан, обаче той си мълчеше, което ме обезпокои повече, отколкото ако го беше направил. Хрумна ми, че ако наистина е много интелигентен, полковник Манг нарочно ме оставя с впечатлението, че души по грешна следа. Всъщност можеше да знае нещо за действителната цел на идването ми тук, макар че нямаше откъде — освен ако не бе арестувал господин Ан.
Исках да ме попита за събота и неделя, само че той повдигни много по-неприятен въпрос. Погледна ме право в очите и изигра коза си.
— Непременно ще установим как сте стигнали от Натранг до Хюе. Ще установим и дали ви е известно нещо за автомобилната катастрофа на магистрала номер едно край Натранг, при която загинаха двама полицаи.
Отговорих на погледа му.
— Не зная за какво говорите, господин полковник. Но вие ме обвинихте в какво ли не, от отклонение от маршрута ми до сексуални престъпления, шпионаж, връзки с ФУЛРО, а сега намесвате и някаква автомобилна катастрофа. Това е възмутително. Няма да стоя нито секунда повече и да слушам това.
Хванах Сюзан за ръка и я поведох.
— Стой! — извика полковник Манг. — Нито крачка повече.
Пуснах ръката й и се обърнах към него. Погледите ни се срещнаха.
— Мога още сега да разстрелям и двама ви и да хвърля труповете ви в рова за храна на псетата — тихо каза той.
— Можете да опитате. Но ако ще стоите толкова близо до мен, най-добре да действате бързо с пистолета.
Полковник Манг отстъпи назад, а аз направих крачка към него. Той посегна за оръжието си и Сюзан извика:
— Не! — Прибави нещо на виетнамски, втурна се към нас, хвана ръката ми и се опита да ме дръпне назад от него.
Хвърлих поглед над рамото му и видях, че двете горили тичат през полето.
Полковник Манг отново отстъпи назад, чу тичащите стъпки зад себе си и даде знак на двамата да спрат. Те се подчиниха. Виетнамецът направи още една крачка назад.
— Вие заплашихте офицер на Социалистическата република и за това мога да ви арестувам и да ви хвърля в затвора за десет години — заяви той и погледна Сюзан. — Така ли е?
— Нямате нужда от повод или обвинение и отлично го знаете.
Полковникът я изгледа.
— Прекалено отдавна сте в тази страна, госпожице Уебър. Може би е време да си заминете.
Точно както смятах и аз. Обаче Сюзан отвърна:
— Ще си тръгна, когато съм готова.
— Ще си тръгнете, когато наредя да ви изгонят.
— Хайде опитайте.
Той гневно я стрелна с поглед.
— Всъщност, госпожице Уебър, може би е време да си отиде цялата ви компания.
Сюзан се подсмихна.
— Моята компания, господин полковник, има повече влияние в Ханой от вас.
Това не му хареса. Почти виждах, че съжалява за дните, когато един пистолетен изстрел в главата е решавал всички досадни проблеми. Само че живеехме в нова действителност и нито полковник Манг, нито аз напълно я разбирахме.