— Да.
— Заклеваш ли се?
— Заклевам се. До пет и половина трябва да напуснем хотела. Имаме среща.
— С кого и къде?
— Взе ли душ?
— Не. — Прозях се. — Защо?
— Върви да вземеш душ. Виж, когато в неделя пазарувах, ти купих раница, това кожено яке и два дъждобрана, плюс още някои неща за из път. Трябва да вземеш малко лични вещи и да зарежеш багажа и официалните си дрехи.
Приближих се до дивана.
— Как ще покажа на хората, че съм американец, ако не съм със синия си блейзър?
— Точно това е въпросът. Виж. — Тя закопча ватираното си яке, сложи си големи очила, завърза един от планинските шалове на шията и лицето си и нахлупи черна, подплатена с мека козина кожена ушанка. — Voila.
— И каква си сега?
— Планинка.
— От кое племе?
— Виждала съм техни снимки във вестниците и списанията, и по телевизията. Така се обличат през зимата, когато карат моторите си.
— Сериозно?
— Да. И както знаеш, те са малко по-набити от виетнамците, така че от разстояние би трябвало да минем за планинци.
— От какво разстояние? Петнайсет километра ли?
— Освен това от пребиваването ви тук са останали много американски азиатци… те са нещо като изгнаници.
— От отсрещната страна на ДМЗ няма никакви американски азиатци — никога не съм бил толкова на север.
— Е, тогава на север от ДМЗ ще сме планинци. Важното е, че не трябва да изпъкваш. От разстояние.
Не отговорих.
Сюзан извади тъмнокафяво кожено яке от найлоновия плик и ми го подаде.
— Купих най-големия размер, който успях да открия. Премери го.
Премерих го и се намъкнах в него, обаче ми беше тясно и едва стигаше до кръста ми.
— Изглеждаш секси в кожа — отбеляза тя.
— Благодаря. Ще пътуваме с мотор, така ли?
Тя ме погледна.
— Не се сещам за друг начин. А ти?
— Да. Кола четири по четири с шофьор. Днес ще проверя в частните туристически агенции. Имам няколко дни за път, така че не бързам.
Сюзан поклати глава.
— Не бива да замесваш трета страна. Полковник Манг ще обиколи целия град и ще разпита частните туристически агенции, ако вече не го е направил.
— Хм… да идем в друг град и да наемем кола с шофьор от там. А можем просто да се обърнем към всеки местен с джип. За триста долара всеки ще ни закара до Диен Биен Фу.
— Може да е вярно, но моята идея е по-добра: не включва трета страна и ни дава пълен контрол над целите ни.
Имаше известно основание. Транспортът в тази страна изискваше да избереш най-малкото зло.
— Откъде взе мотор? — попитах я.
— Върви под душа. Аз ще събера багажа ти.
Обърнах се, влязох в спалнята, съблякох се и отидох под душа. Опитах се да си спомня кога съм отстъпил на Сюзан ръководството на тази операция.
През вратата на банята я чух да тършува в спалнята.
— Може ли да ми вземеш един блейзър за Ханой? — извиках аз.
— Раницата е малка.
Избръснах се, взех душ и си изпих хапчето против малария.
Излязох от банята, увит в пешкир. Куфарът и сакът ми бяха на леглото, плюс една тъмнозелена раница. Дрехите ми бяха пръснати по завивките.
— Аз ще се заема с това — казах на Сюзан.
За десет минути наредих в раницата най-необходимото. Всичко, от което трябваше да се откажа, прибирах в куфара и сака. Тя видя, че взимам мокасините си и хошиминските сандали.
— Вземи си само маратонките. Имаш прекалено много бельо. Защо мъжете не си перат бельото, когато пътуват?
Спомних си защо не съм се оженил.
— По-лесно е да го изхвърляш. Добре, ами това?
Сюзан нави единия дъждобран, напъха го в раницата ми и я закопча.
— Добре. Готово. Ще се облечеш ли?
Свалих си пешкира и си облякох дрехите, които бях оставил настрани — спортни чорапи, бельо, дънки, поло и черните ми маратонки. Прибрах паспорта и визата в портфейла си и го поставих във водонепромокаемата чантичка, която ми беше купила Сюзан.
— Откъде намери всичко това?
— Ходих на централния пазар. Там има всичко.
Събрахме нейното ватирано яке, моето кожено, двете шапки, два чифта кожени ръкавици и няколко планински шала и натикахме всичко в найлоновия плик, за да не ги види и запомни някой на излизане. Увих фотоапарата си в найлонов чувал за пране и заедно с експонираната и чистата лента го пъхнах в един от страничните джобове на раницата си. Това прекалено много ми напомняше за 1968-а.