— Аз нося моя фотоапарат, така че можем да оставим единия, за да спестим място — каза Сюзан.
Знаех, че ще трябва да снимам сувенирите на Тран Ван Вин, ако не ми ги продаде, й определено щеше да се наложи да фотографирам самия господин Вин или неговия гроб. Освен това трябваше да снимам дома му и района наоколо, така че ако не е мъртъв, по-късно някой да може да отиде, да го открие и да го убие.
— За тази работа ми трябва фотоапарат, затова за всеки случай ще вземем два — отвърнах аз.
— Добре.
— Налице ли е цялата ти изснимана лента, освен филма, който конфискува полковник Манг?
Тя кимна.
— Нито за миг не съм я изпускала от поглед.
— Хубаво. При теб ли е преспапието?
Сюзан ме погледна.
— Не. Пак го няма.
— Защо не ми каза?
— Има ли значение? — принудено се усмихна тя. — Мога да го взема от „Метропол“ в Ханой.
— Бъди сигурна, че когато стигнем в Ханой, няма да отидем в „Метропол“.
— В Ханой няма да намериш място, където да не ти задават въпроси. Съобщават в полицията за всеки гост. Това не ти е Южен Виетнам.
— Ще мислим за този проблем, когато стигнем там. Готова ли си?
— Да.
Смъкнахме всичко във фоайето и отидохме на рецепцията. Докато уреждах сметката, забелязах, че са ми включили сто долара за колата с шофьора от „Видотур“ и това нямаше да е неоснователно, стига шофьорът да не беше таен агент, който ни бе зарязал в съседната провинция. Обаче не исках да се карам за това със служителя.
— Бихте ли проверили дали имаме съобщения? — попита Сюзан дежурния младеж — казваше се господин Тин.
— И аз очаквам пакет, книга, която трябваше да ми доставят тази сутрин — прибавих аз.
— Един момент. — Той отиде при стелажа с ключовете и извади няколко бележки, после влезе в задната стая.
— Каква книга? — попита Сюзан.
— Пътеводител — казах й и тя не каза нищо.
Господин Тин се върна с факс и кафяв плик, който не беше достатъчно дебел, за да съдържа книга.
— Имате факс, господин Бренър, а този плик е за госпожата.
— Не е ли пристигнала книгата ми?
— Съжалявам, господине.
Отдръпнах се от рецепцията и си погледнах часовника. Бе едва 05:35 и още не се беше съмнало.
— Кога най-късно можем да тръгнем от тук? — попитах Сюзан.
— Сега.
Замислих се за миг. Нямаше как да разбера дали след нашата среща полицията е арестувала господин Ан. Тоест нямах представа дали полковник Манг вече не го е подложил на електрошокове и не е научил закъде пътувам.
— Съжалявам за ранното заминаване, но нямах друг избор — каза Сюзан. — Да се надяваме, че книгата ще пристигне след няколко часа.
— Да… добре. По-късно ще се обадим тук. — Отворих факса и прочетох краткото съобщение:
„Скъпи Пол, само няколко думи, за да ти пожелая приятно пътуване за Ханой. От приятели в Сайгон научих, че всичко в Хюе е минало добре. С. няма търпение да се срещнете в Хонолулу. Бог да те благослови.
С обич, Кей.
P.S. Моля, отговори.“
Подадох факса на Сюзан, тя го прочете и без коментари ми го върна:
— Изглежда, моята свръзка в Хюе се е свързала със Сайгон и е съобщила, че срещата е минала добре — казах аз. — Обаче все още не зная дали след това не са арестували този човек.
Върнах се на рецепцията, взех бланка за факс и написах:
„Карл, в отговор на факса ти, както ти е известно, срещата в Хюе мина успешно. В понеделник ходих в А Шау, Ке Сан и град Куанг Три. Много трогателно. Трябва да дойдеш, полковник. След малко заминавам с частен транспорт, за да търся Т. В. В. Г-жа У. ще ме придружи. Тя се оказа безценна помощничка, преводачка и спътница. Запомни го, каквото и да се случи. В Куанг Три се натъкнах на полковник М. Изглежда, подозира, че съм тук, за да вдигна планинско въстание. Прочети за ФУЛРО, ако не си чувал за него. С Манг ще се срещнем в Ханой, ако не и по-скоро, така че «Метропол» е изключен. Когато пристигна, ще се опитам да се свържа с г-н И. в посолството на САЩ. Все още очаквам успех. Поздрави на С.“
Поколебах се, после написах:
„Поради различни причини, не на последно място от които евентуалното удължаване на престоя ми тук, нека С. не заминава за Хаваите. Ще се срещна с нея в Щатите. До скоро.“
Прибавих:
„Направих всичко възможно, Карл, но се чувствам малко използван. Биет?“