Накрая се подписах: „Пол Бренър, ОЗ подофицер.“
Дадох на господин Тин два долара и казах:
— Хайде да пуснем тоя факс.
— Съжалявам, господине, но машината…
— Сега е шест сутринта, приятел. Факс машината не е заета. — Заобиколих плота и помогнах на господин Тин да влезе в задната стая, където се намираше факс машината. Помогнах му също да набере номера и след няколко секунди пратихме факса. Взех от него кибрит, изпразних кошчето за боклук на пода и изгорих факса вътре. Погледнах господин Тин, който явно не се радваше особено много на присъствието ми. — Господин Тин — казах му, — по-късно ще ви се обадя, за да проверя дали са донесли книгата ми. Биет?
Той кимна.
Силно го потупах по рамото и младежът залитна.
— И гледай да не изчезнеш.
Излязох от стаята, заобиколих плота и отидох при канапето, на което седеше Сюзан. Тя държеше плика си отворен и на масичката и в скута й имаше снимки.
Седнах до нея.
— Добре, пуснах факса и казах на господин Тин, че ще му се обадя по-късно… — Погледнах снимките на масичката. Вдигнах една от тях. Цветна фотография на плаж, сниман отвисоко. Трябваше ми секунда да позная остров Пирамид. Снимката бе направена от пирамидалните скали, по които се бяха катерили събирачите на птичи гнезда.
Взех снимката, която беше привлякла вниманието ми и установих, че е зърнест образ на Сюзан, излизаща от водата, очевидно направена с телеобектив. Бе съвсем гола и на фона се виждах аз, все още в морето.
Разгледах още няколко фотографии — със Сюзан се прегръщал във водата, Сюзан разговаря с шведската двойка, аз лежа по очи в пясъка, докато Сюзан седи на задника ми. Оставих снимките и я погледнах. На лицето й се беше изписало вглъбено изражение и очите й се взираха в празното пространство.
— Ще го убия това копеле. — Тя не отговори.
— Сюзан? Погледни ме.
Сюзан дълбоко си пое дъх, после още веднъж, и отвърна:
— Няма нищо. Добре съм.
— Хубаво… — Събрах снимките и ги прибрах в плика. Изправих се. — Готова ли си да тръгваме?
Сюзан кимна, ала продължи да седи. После каза:
— Копеле…
— Наистина голям задник — съгласих се аз. — Подъл, извратен, садистичен побъркан лайнар.
Сюзан не отговори.
— Добре, да вървим. — Хванах я за ръка и я вдигнах.
Тя безмълвно постоя няколко секунди, после повтори:
— Копеле… защо го е направил?
— Няма значение.
Тя ме погледна.
— Може да е пратил тези снимки на Бил.
Всъщност снимките вече пътуваха, и не само до Бил.
— И в службата ми…
— Да вървим. — Дръпнах я, обаче тя не помръдна.
— И… приятелите ми тук… семейството ми… в полицията имат домашния ми адрес в Ленъкс… службата ми в Ню Йорк…
— Ще мислим за това по-късно.
Сюзан ме погледна.
— Те имат само твоя домашен адрес… докато за мен водят цяло полицейско досие… адресът на всяко писмо, което пращам от тук, се записва…
— Но нали си използвала фирмения куриер?
— Пращах коледни картички направо от пощата… — Тя се опита да се усмихне. — Исках да са с виетнамски печат… Хем знаех, че не бива… — Погледна ме. — Смяташ ли, че е пратил тези снимки и в Щатите?
— Виж, Сюзан, не че го омаловажавам, обаче ти си била на нудистки плаж. Голяма работа. Нали така? Не са те снимали по време на полов акт.
Тя ме изгледа гневно.
— Пол, не искам семейството ми, приятелите и колегите ми да ме видят снимана гола.
— По-късно ще мислим за това. Трябва да се махаме от тук. От Виетнам. Живи. После ще мислиш за снимките.
Сюзан кимна.
— Добре. Да вървим.
Взехме си багажа и тръгнахме към вратата.
— Трябва ни такси за летище „Хюе-Фу Бай“ — казах на портиера.
Той посочи към мрака навън.
— Самолет не лети. Няма светло „Хюе-Фу Бай“. Слънце. Самолет лети. — Портиерът се усмихна. — Отива закуска.
— Не искам да закусвам, приятел. Искам такси. Бай гио. Maintenant. Веднага.
Сюзан му каза нещо и той се усмихна, кимна и излезе навън.
— Казах му, че лесно се палиш — усмихна се тя.
Отговорих на усмивката й. Изглеждаше по-добре. Портиерът се върна и ни помогна с багажа. На кръглата отбивка спря такси, качихме се и потеглихме.
Дъждът беше отслабнал и само ръмеше. Пътят лъщеше на светлината на фаровете. Таксито мина по улица „Хунг Вуонг“ и продължи по магистрала 1 към летището. Сюзан погледна през задния прозорец.