Погледнах километража и видях, че сме на четирийсет километра от Ланг Чан, така че скоро трябваше да стигнем до село Туок. Тази последна отсечка по шосе 15 ни бе отнела цял час, обаче бях убеден, че ще наваксаме, когато излезем на шосе 6, обозначено на картата като първокласен път, макар че това беше относително понятие.
Шосето рязко зави наляво и след няколко минути намалих скоростта, за да прекосим Туок, което приличаше на Ланг Чан, само дето кокошките бяха по-малко.
Селяните ни проследиха с поглед. Бях почти сигурен, че от време на време виждат мощни мотори, както и че не са в състояние да разберат какви сме. Аз обаче разбирах какви са те — етнически виетнамци — и че още не сме навлезли в територията на планинските племена: до този момент не бях забелязал характерните продълговати къщи.
Продължихме още двайсетина-трийсет километра и хълмовете станаха по-високи. Пътят следваше един планински поток, пред нас се извисяваха върховете. Добре съм с ориентацията и въпреки че слънцето още не се виждаше, знаех, че не се насочваме накъдето трябва.
Отбих, спрях и проучих картата. После се огледах и се опитах да разбера накъде се движим. Бива ме да разчитам карта на терена, обаче картата не я биваше и нямаше нито един пътен знак.
— Мъхът от коя страни на дървото расте?
— Изгубихме ли се?
— Не, както се казва в казармата, просто сме временно дезориентирани.
— Значи сме се изгубили.
— Както кажеш.
Слязохме от мотора и сведохме глави над картата.
— Според мен е трябвало да завием някъде край Туок, за да продължим по шосе номер петнайсет, обаче не видях нито знак, нито път — казах аз.
Сюзан посочи с показалец на картата.
— Когато зави на запад преди Туок, шосе номер петнайсет стана шосе номер двеста и четиринайсет, на което се намираме в момента. Трябвало е да завием надясно и да продължим по шосе номер петнайсет.
— Нататък е лаоската граница.
— А това означава граничари и войници.
— Точно така. Да се махаме от тук.
Докато обръщах мотора, забелязах на хребета пред нас дим и силуети на къщи на фона на сивото небе.
— Тук сме на планинска територия.
— Дали са от ФУЛРО? — попита Сюзан.
— Не зная. Въпреки подозренията на Манг темата ФУЛРО е нова за мен. — В този момент чух нещо и погледнах надолу по пътя, по който бяхме дошли. Към нас се приближаваше открит зелен военен джип с двама мъже на предната седалка. — Качвай се.
Едновременно се метнахме на мотора и запалих двигателя. Предницата на беемвето сочеше перпендикулярно на тясното шосе и можех да избирам дали да потегля срещу джипа и да се размина с него, или да продължа на запад към лаоската граница, накъдето отиваха те. Нито една от възможностите не ми допадаше.
Джипът се намираше на по-малко от сто метра и шофьорът ни забеляза и нарочно мина в средата на пътя, за да не мога да се промъкна покрай него — по този начин сложи край на колебанието ми.
Рязко завъртях волана надясно, включих на скорост и потеглих към лаоската граница.
— Пол, можем да спрем и да се опитаме да ги излъжем нещо — извика Сюзан. — Не сме направили нищо лошо.
— Облечени сме като планинци, а не сме планинци. Ние сме американци, както показват паспортите ни, и не искам да им обяснявам какво правим тук.
Погледнах в огледалото и видях, че джипът не изостава. Движех се със седемдесет километра в час и моторът се справяше отлично, обаче едва се държах на седалката. Сюзан с всички сили се бе вкопчила в мен. Отгоре на всичко се приближавах към граничния пункт, където щяха да ме спрат, а можех и да профуча през бариерата и да залегна над волана, за да избегна автоматичния огън на виетнамците и най-вероятно на лаоските граничари от отсрещната страна, които също бяха комуняги и от време на време се държаха приятелски с хората на чичо Хо. Гледах за път настрани, обаче такъв нямаше и войниците зад мен го знаеха.
— Пол, ако не спреш или не намалиш, ще решат, че бягаме от тях — настоя Сюзан. — Спри, моля те, не мога да се държа повече. Ще падна. Намали и отбий, може просто да ни подминат. Ще падна, Пол. Моля те.
Намалих и отбих вдясно. Джипът започна да ни настига.
— Добре… просто ще се държим хладнокръвно и ще видим какво искат — казах на Сюзан.