— Кажи нещо, Пол.
— Нямам какво да кажа.
— Кажи ми, че съм се справила добре.
— Справи се добре.
— Благодаря. Не можех да ги оставя да ни спрат.
— Така твърдиш ти.
— Ами… ако не беше изпуснал завоя, това нямаше да се случи.
— Съжалявам. Случват се гадости.
Тя се загледа в дима на цигарата си, после каза:
— Истината е, че съм лудо влюбена в теб.
— Това добрата новина ли е, или лошата?
Сюзан не ми обърна внимание.
— И това не им харесва… ако изобщо го вярват.
— Май и на мен не ми харесва… ако изобщо го вярвам.
— Не говори така, моля те.
— Нали щеше да пикаеш.
— Не ми се пикае. Трябва да поговорим.
— Няма за какво.
— Има. — Тя ме погледна. — Добре, наистина работя в ЦРУ, но съм и служителка в „Американ-Ейжън“, така че и двамата с теб не сме пряко свързани с държавата и ако искат, могат да ни зарежат. Действително не искаха да ме зарежеш, искаха да спечеля доверието ти, затова ти наредиха да ме зарежеш. Да, трябва да те държа под око… — Сюзан се усмихна. — Аз съм твоят ангел хранител. Да, имах връзка с Бил, той наистина е началник на тукашното бюро на ЦРУ и ако узнаят, че съм ти казала, ще побеснеят, обаче не са ми нареждали да спя с теб — това беше моя инициатива. Улесняваше работата, но да, влюбих се в теб… да, те вече ме подозират, защото знаят или предполагат, че имаме връзка, но хич не ми пука.
Погледна ме и продължи:
— Нямам представа какво знае или е видял Тран Ван Вин, но ми е известно всичко за тази операция, освен името на селото, и в четири часа в неделя след срещата ти с господин Ан се видях с него и той ми обясни всичко, което не знаех, освен името на селото, което можеше да съобщи само на теб. Каза ми, че те харесал и бил убеден, че ще изпълниш задачата. Пропуснах ли нещо?
— Семейство Фам.
Сюзан кимна.
— Да. Срещата пред катедралата беше уговорена. Този мотор вече беше купен и ти издържа курса за управление по пътя за Ку Чи. Запознах се с Фам Куан Юен при предишното си идване в Хюе — прибави тя. — Може да му се има доверие.
— За теб обаче не може да се каже същото.
Тя сви устни.
— Добре… недей да ми вярваш. Но ме питай каквото поискаш и се кълна, че ще ти кажа истината.
— Ти се закле, че ми казваш цялата истина в Сайгон, Натранг и Хюе. Закле се и че не си взела пистолета.
— Пистолетът ми трябваше. Трябваше и на двама ни в случай, че се случи нещо такова.
— И за да пръснеш черепа на Тран Ван Вин. Нали така?
Тя не отговори.
— Защо трябва да бъде убит?
— Кълна се, че не зная. Но ще научим. Убедена съм, че е жив.
— Значи си се съгласила да убиеш човек, без да знаеш защо.
— И ти си убивал хора, без да знаеш защо.
— Те се опитваха да убият мен.
Тя ме погледна.
— Колко виетнамци наистина са искали да те убият?
— Всички. Не се опитвай да ми връщаш топката, Сюзан. Може да съм бил войник, обаче никога не съм бил убиец.
— Никога ли?
Искаше ми се да я пратя на майната й, само че тогава тя щеше да спомене за долината А Шау и всичко останало, за което бях проявил глупостта дай разкажа, а наистина не ми се щеше да се стига до там.
— Виж, Пол… Зная, че си ядосан и имаш пълното право. Не това не е толкова хладнокръвно и измамно, колкото изглежда…
— Обаче успя да ме заблудиш.
— Остави ме да довърша. Казаха ми, че са избрали теб, защото си опитен, но и защото шефът ти имал високо мнение за теб като човек. Искал да те върне на работа или поне да ти осигури достоен завършек на кариерата…
— Като например да ме очистят ли? Много достоен завършек.
— Освен това смятал че ако се върнеш тук, ще е полезно за теб и за… връзката ти с… твоята приятелка. Така че не бъди циник. Хората са загрижени за теб.
— Стига бе! Ако бях обядвал, щях да се издрайфам.
Тя се приближи към мен.
— Ще ми се да мисля, че в това, което правим, има човечност… искам да кажа, като американци. Не сме лоши хора, въпреки че понякога вършим лоши неща. И смятам, че ги вършим с надеждата целта да оправдава средствата. Друга държава просто щеше да прати двама убийци да очистят онзи човек и точка по въпроса. Но ние не работим така. Ние искаме да се уверим че ако с този човек трябва да се направи нещо, той е точно този, когото търсим, и че онова, което знае, ако изобщо знае нещо, непременно изисква такива мерки. — Сюзан ме погледна. — Няма просто да отида при Тран Ван Вин и да му пръсна черепа. Ще го вземем със себе си в Ханой.