Наложи се да я отнеса в банята. Пуснах душа. На мивката имаше калъпче сапун и заедно влязохме в малката фибростъклена кабина. Оставихме хладката вода да се стича по телата ни, после се избърсахме с пешкирите за ръце.
С олюляване се върнахме при леглото и се стоварихме отгоре му един до друг. Сюзан се прозя и ме попита:
— Правихме ли секс?
— Така ми се струва.
— Добре. — Тя отново се прозя. — Приятели ли сме?
— Разбира се.
Сюзан се умълча и помислих, че е заспала. Изключих лампата.
— Къде е пистолетът? — попита ме тя в тъмнината.
— Под моята възглавница. Остави го там.
Отново пауза. После:
— Всичко, което ти разказах за личния си живот, е вярно.
— Лека нощ.
— Другото… е, имах ли избор?
— Не зная. Сладки сънища.
Сюзан помълча, после каза:
— Нося със себе си снимки, Пол.
Това ме разсъни.
— Снимки на жертвата ли?
— Да. И на вероятния убиец.
Седнах на леглото и светнах лампата.
— И?
— Това е. Двамата са млади мъже в униформа.
— Къде са?
— В раницата ми.
Станах и отворих раницата й. Изпразних цялото й съдържание върху леглото и не открих втори пистолет, което ме поободри.
Открих снимките — пластмасов албум с по една снимка на всеки лист. Доближих го към лампата и запрелиствах страниците. Първите десет снимки, цветни и черно-бели, бяха на един и същ мъж в различни униформи — каки, маскировъчна, зелена и даже една синя парадна. На някои фотографии беше гологлав, на други носеше каска или съответната шапка, която вървеше с униформата. Бе с нараменни знаци на лейтенант и кръстосаните пушки показваха, че е пехотинец. На една от снимките беше с маскировъчна униформа за джунглата и на рамото му видях нашивката на Първа въздушнопреносима. На възраст бе на около двайсет и пет, може би малко по-млад. Имаше късо подстригана пясъчноруса коса, големи невинни очи и приятна усмивка.
Веднага познах, че този човек не е убиецът — той беше жертвата. Приличаше на много момчета, които бях срещал във Виетнам. Нещо в усмивките и очите им подсказваше, че не са тук отдавна. Наистина, добрите умираха млади, всички останали имаха петдесет процента шанс. Предположих, че снимките са от семейството на младежа.
Вторите десетина фотографии бяха на мъж с капитански пагони. Също като лейтенанта, той носеше знака с кръстосаните пушки и на няколко снимки бе в маскировъчна униформа за джунглата със същите нараменни нашивки.
Проучих лицето му, ала очите ми се замъгляваха и направо заспивах прав. И все пак в лицето му имаше нещо познато, макар че не можех да го поставя в нужния контекст. Обаче познавах това лице.
На една от снимките капитанът носеше зелена униформа и с вратовръзка ми се стори по-познат. Имаше суров вид, беше тъмнокос, с къса военна подстрижка, тъмни проницателни очи и усмивка, която не можеше да мине за искрена.
На зелената униформа различих два реда орденски ленти и познах повечето от тях, включително виетнамския кръст за храброст като моя, но също Сребърната звезда, която показваше огромна смелост, плюс медал за служба във Виетнам, което означаваше, че снимката е направена след мандата му. Този човек имаше и Пурпурно сърце, обаче, тъй като бе в униформа след Виетнам, раната не беше тежка. Очевидно се бе завърнал в родината с почести и слава и може би все още беше жив, ако не се бе завърнал във Виетнам и късметът му не се беше изчерпал. Естествено, че бе жив, нали затова бях тук.
Взирах се в снимката на капитана в зелената униформа, вглеждах се в очите му, които сякаш се рееха някъде другаде. Който и да беше този човек, някой в КСО или ФБР го смяташе за убиец.
Отново прелистих албума и този път се съсредоточих върху табелките с имената, които се виждаха на някои фотографии. Нито една не се четеше и останах с впечатлението, че снимките са ретуширани. Интересно.
— Някой от двамата изглежда ли ти познат? — попита Сюзан.
Погледнах я.
— Не. Трябва ли?
— Ами… Нали стигнахме до заключението, че единият днес може да е известен.
Оставих думите й без отговор, само отбелязах:
— Нашият свидетел може би ще успее да разпознае единия или и двамата, макар че е малко вероятно.
Оставих албума на нощното шкафче. Трябваше да се наспя и може би на сутринта щях да си спомня. Имах предчувствието, че Сюзан знае имената и на двамата.