Изключих лампата и се строполих на леглото.
Тя каза нещо и аз чух изречение, първата дума от което бе „утре“, а последната — „свърши“, подходящо място да потъна в сън.
42.
Сънувах къщата си във Вирджиния. Навън валеше лек сняг. Събудих се призори в друга реалност. Сюзан не спеше.
— Ако се върнем в Щатите заедно, мисля, че можем да забравим всичко това.
— Тогава да се върнем в Щатите — предложих аз.
Тя хвана ръката ми.
— И когато ни питат как сме се запознали, ще казваме, че сме се срещнали на почивка във Виетнам.
— Надявам се, че това не е представата ти за почивка.
— А можем да казваме, че сме били тайни агенти на опасна операция и не ни е разрешено да говорим за това.
Седнах на леглото.
— Трябва да тръгваме.
Сюзан стисна ръката ми.
— Ако с мен се случи нещо и ти се измъкнеш от тук, ще отидеш ли при семейството ми да им разкажеш за мен? За… за последните ни дни?…
Не отговорих. През 1968-а бях дал това обещание на три момчета от района на Бостън и единият от тях загина, затова когато се върнах, удържах на думата си и отидох при родителите му в Роксбъри. Това бяха най-дългите два часа в живота ми. Наистина предпочитах да участвам в сражение, а да не седя пред майка му, баща му, двамата му по-малки братя и сестричката му, около четиригодишна, която постоянно ме питаше къде е брат й.
— Пол?
— Ще отида. И ти направи същото за мен.
Сюзан се надигна и ме целуна, после скочи от леглото и влезе в банята.
Облякох се, подредих багажа и затъкнах пистолета на кръста си. Тя се върна от банята и докато се обличаше, попита:
— Какъв е планът?
— Сега сме канадски туристи.
Оставихме мотора в стаята и излязохме на улицата, по която бяхме пристигнали.
Беше студено и доста облачно. Повечето сгради бяха във френски колониален стил, заобиколени с тучна растителност. Десетки хора вървяха или караха велосипеди по черния път. Мъжете носеха каски като северновиетнамските войници през 1968-а и от тях ме побиха тръпки. Виетнамките бяха с конични сламени шапки, а планинците, които бяха мнозинството от населението, носеха традиционните носии на поне две различни племена.
Ако се съдеше по разстоянието до околните планини, тази долина беше по-голяма от Ке Сан и А Шау.
Закрачихме по улицата и отляво видяхме хълмче, на върха на което имаше стар френски танк. Подминахме военен музей и голямо военно гробище, после стигнахме до знак с кръстосани мечове — международният символ на бойно поле — и завихме надясно.
По пътя имаше бункер с дъсчена табела и надпис на френски, виетнамски и приличен английски: „Това е бункерът на полковник Шарл Пирут, командващ френската артилерия. На втората вечер от битката полковник Пирут разбра, че е обкръжен от съкрушителната артилерия на Виетмин, лично се извини на всеки от хората си, после влезе в бункера и се самоуби с ръчна граната.“
Вторачих се в бункера, който бе отворен, и реших, че все пак трябва да са почистили.
— Не ми се влиза — каза Сюзан.
— Като те гледам, май си била тук.
Погледнах към хълмовете, които обрамчваха долината, и си помислих, че може би разбирам. Също като американците в Ке Сан, французите се бяха опитали да примамят комунистите в сражение и затова бяха дошли тук. И бяха получили повече, отколкото бяха искали. Случват се гадости.
Сюзан направи снимка и продължихме. Пресякохме моста над рекичката, която течеше през долината. На отсрещния бряг имаше паметник на виетминските жертви, построен върху френската крепост Елиан.
Наоколо обикаляха групички западни туристи, всички с екскурзоводи.
Тръгнахме след една от тях, която зави наляво по селски път. Из зеленчуковите градини ръждясваха няколко танка и артилерийски оръдия. Имаше табели с надписи на френски и виетнамски.
Стигнахме до голям бункер, около който стоеше група туристи. Надписът гласеше: „Това е бункерът на генерал Кристиан дьо Кастри, главнокомандващ френските сили. Тук беше подписана френската капитулация.“
Виетнамски екскурзовод говореше на френски на група мъже и няколко жени на средна възраст. Зачудих се дали някой от тях е участвал в събитията тук. Забелязах, че в очите на един възрастен мъж има сълзи и предположих, че това отговаря на въпроса ми.
До нас се приближи млад виетнамец и каза нещо на френски.