Той започваше да губи търпение и повтори:
— Навярно ще можете да ми обясните целта на посещението си при господин Вин.
— Убеден съм, че господин Вин ви е съобщил целта на посещението ми.
— Той ми разказа за вас по телефона, но нямах възможност лично да разговарям с него. — Полковник Манг си погледна часовника. — Би трябвало скоро да пристигне със самолет и тогава по-подробно ще обсъдя въпроса с него. Засега ми кажете защо сте го посетили.
— Добре, ще ви кажа. — Като максимално се придържах към истината, изложих на полковник Манг същата версия за писмото, която бях представил на Тран Ван Вин: за Американските ветерани от Виетнам, семейството на лейтенант Уилям Хайнс, очевидното убийство на лейтенанта от неизвестен капитан — нямаше смисъл да споменавам за вицепрезидента на Съединените щати — и че съм обещал на семейство Хайнс да проуча случая, докато съм на носталгично пътуване във Виетнам.
Завърших разказа си и видях, че полковник Манг е потънал в дълбок размисъл. Вече бе чул същото от Тран Ван Вин и моята история не съответстваше на онова, което подозираше или знаеше. Разбира се, този поврат в хода на събитията повдигаше много нови въпроси и той бе объркан. Скоро щеше да поиска да види сувенирите от раницата на Сюзан. Имах чувството, че сме тук от много време. От цяла вечност.
Полковник Манг погледна Сюзан.
— Потвърждавате ли този разказ?
— Аз съм само курвата за ваканцията — отвърна тя.
Той се вторачи в нея.
— Какво значи „курва“?
Сюзан му отговори на виетнамски и полковникът кимна, сякаш за пръв път ни вярваше за нещо.
— Обаче връзката ви с господин Станли ми се струва подозрителна — все пак каза той.
— Спала съм с половината бели в Сайгон, господин полковник. Не бива да придавате толкова значение на връзката ми с Бил Станли.
Понякога, както казват в нашия бранш, голотата е най-доброто прикритие. Полковник Манг изглеждаше искрено щастлив, че мнението му за Сюзан е потвърдено от самата курва, въпреки че това омаловажаваше връзката с Бил Станли.
Освен това, разбира се, полковник Манг се чудеше за моята връзка със Сюзан Уебър и дали ще е в състояние да ме пречупи чрез нея. Всъщност в миналото аз бях проявявал забележителна вярност към курвите, обаче виетнамецът не го знаеше, затова я изгледах ядосано и се извърнах от нея.
Той забеляза реакцията ми и й каза:
— Вие не сте по-добра от проститутките по сайгонските улици.
— Но го правя безплатно — възрази Сюзан.
— Щяхте да сте по-откровена, ако взимахте пари.
След като постави Сюзан на мястото й, Манг отново насочи вниманието си към мен.
— Тран Ван Вин ми каза, че с госпожица Уебър сте се скарали за нещо. Тя напуснала дома му няколко минути преди вас. Така ли е?
— Да.
— Защо?
— Имахме много противоречия по време на пътуването и накрая се скарахме за това как е най-добре да стигнем до Ханой.
Той се замисли.
— И сте решили да вземете влака от Лао Кай.
— Естествено. Нали пристигнахме заедно на гара „Лонг Биен“.
— Знаех къде сте, знаех и че отивате в Ханой. Името ви не беше сред пътниците на самолетите, затова поставих под наблюдение гара „Лонг Биен“, автогарата, хотел „Метропол“ и американското посолство, в случай че вземете кола или вашия мотор до столицата.
— Откъде знаехте, че сме в туристическия автобус?
— Полицаят, който се качи в автобуса, забеляза, че екскурзоводът изглежда нервен, но не искаше да създава проблеми пред вашите сънародници, затова изчакахме. По-късно може да се срещнете с екскурзовода в друга част на тази сграда. — Полковник Манг се усмихна. — Нали ви казах, че пак ще се видим в Ханой.
— Ами ако вместо това бяхме заминали за Хошимин?
Той изглеждаше достатъчно радостен да отговаря на въпроси относно блестящите си професионални способности.
— Ако сега не седяхме тук, щяхме да сме в същото министерство в Хошимин. Нищо не ни убягва, господин Бренър.