— Аз съм тук само от две седмици.
Той не схвана сарказма и кимна.
— Естествено, вие виждате преимуществото на това да се признаете за виновни в политически престъпления, вместо да ви обвиним в обикновено убийство. Правителствата ни могат да се договорят за политическите престъпления. Убийството си е убийство. Имам свидетели на четирите престъпления — напомни ми Манг. — Освен това имам свидетели на политическите престъпления. Вие избирате.
Правораздавателната система тук действаше малко по-различно, отколкото в Щатите. Струва ми се, че го бях споменал на Карл.
— Трябва да вземете решение, господин Бренър.
— Пак ме пренебрегвате — обади се Сюзан.
Той я погледна.
— Не искам нищо от вас, освен да си затваряте устата.
Преди Сюзан да успее пак да го прати по дяволите, аз се намесих:
— Ще оставя решението на вас, господин полковник. Моето доброволно съдействие приключи, както може би сте забелязали.
Полковник Манг каза нещо на горилите и си помислих, че тръгваме за мазето, обаче единият от войниците взе раниците ни и ги остави на бюрото.
Друг ни даде знак да си съблечем якетата. Подчинихме се и той ги хвърли при раниците.
Полковник Манг изпразни моята. Не каза нищо за липсата на бельо, затова пък попита:
— Къде са всичките ви дрехи?
— Очевидно в багажа, който ми откраднаха.
Той не ми обърна внимание и разгледа фотоапарата, лентата, планинската гривна и последната ми чиста риза. Извади всичко от тоалетния ми несесер и изстиска пастата ми за зъби и крема за бръснене.
— Е, с какво се занимавахте в армията? — докато си играеше с личните ми вещи, повтори полковникът.
— Вече ви казах.
— Казахте ми, че сте били готвач. После признахте, че сте били на фронта.
— Бях на фронта. После станах готвач.
— Струва ми се, че всъщност сте били разузнавач.
Топло, обаче не и горещо.
След като му омръзна да разглежда оскъдния ми багаж, Манг изпразни раницата на Сюзан. Наруши навиците си, като прескочи сутиените и бикините й, и претършува останалите й вещи, включително планинския шал, подарен й от старейшината Джон, пиринчените планински накити и други джунджурии.
Накрая остави фотоапарата й при моя заедно с всичките ни изснимани ленти.
После насочи вниманието си към вещите, които бяхме взели от Тран Ван Вин. Разгледа часовника, личните знаци, венчалната халка, дневника, портфейла и неговото съдържание, брезентовата чантичка с писмата и войсковия наряден списък. Списъкът го заинтригува само за няколко секунди и Манг прелисти писмата. След това вдигна поглед към Сюзан.
— Това ли са всички вещи, получени от Тран Ван Вин?
Тя кимна.
— Защо ги носите вие, а не господин Бренър?
— Има ли значение?
— Какво носите в себе си?
— Нищо.
— Скоро ще проверим.
— Ако ме докоснете, ще ви убия — обеща му Сюзан. — Ако не днес, някой ден.
— Защо една курва не иска да я докосват?
— Майната ти.
— Успокой се — казах й и се обърнах към Манг. — Ако я докоснете и тя не ви убие, ще го направя аз. Ако не днес, някой ден. Знаете, че съм способен на това.
Виетнамецът ме погледна.
— А, значи харесвате тази жена. И сте готов да убивате заради нея.
— Ще ви убия просто за кеф.
— И аз ще ви убия просто за кеф. Всъщност вече изгубихте възможността да си признаете политическите престъпления. Определено не искам толкова опасни хора като вас с госпожица Уебър някой ден да излязат на свобода. Можете да ме убиете.
— Ако не аз, ще го направи някой друг.
Той ме стрелна с поглед и разбра какво искам да му кажа: че не съм сам. Беше го подозирал и се радваше, че го потвърждавам, обаче не бе много радостен, че е попаднал в списъка на смъртниците.
Все пак предпочете да остави забележката ми без отговор и насочи вниманието си към якетата, в които нямаше нищо интересно.
— Къде са снимките, които ви пратих?
Сюзан му отвърна нещо на виетнамски, което обикновено го вбесяваше.
Манг рязко й отговори на родния си език и аз им напомних:
— Говорете на английски.
— Затваряй си плювалника — нареди ми той на чист английски.
Положението изискваше дипломатичност, затова използвах френски, международния език на дипломацията.