— Вече ви го казах.
— Но намекнахте, че провеждате разследването от страна на семейството.
— Точно така.
— И в същото време действате от името на вашето правителство.
— Да.
Откровеният отговор, изглежда, го изненада. Както и двама ни със Сюзан. Започвах да виждам изход от тая сграда и той беше свързан с Едуард Блейк, който в известен смисъл ме бе довел тук.
— Госпожица Уебър колежка ли ви е? — продължи полковник Манг.
Не бях сигурен, затова отвърнах:
— Тя прояви желание да ми помага с езика и при пътуването.
Манг погледна Сюзан.
— Каква връзка имате с вашето правителство?
— Спала съм с Бил Станли.
— Друга?
— Аз съм гражданка на моята страна и си плащам данъците.
Със Сюзан хич не можеха да мелят, затова той отново насочи вниманието си към мен.
— А каква е вашата връзка с правителството ви?
Веднъж бях спал с агентка на ФБР, обаче в момента това едва ли го интересуваше.
— Аз съм пенсиониран следовател в сухопътните сили на Съединените щати. — Имах право и да му съобщя служебния си номер, ако го помнех, естествено.
Полковник Манг се замисли. Сигурно се чудеше с какво се занимават служителите в КСО.
— Каква е сегашната ви връзка с вашето правителство?
— Цивилен служител.
— Работите ли за Централното разузнавателно управление?
Сигурно, обаче отвърнах:
— Не. Това е криминален въпрос. Разследвам убийство, а не извършвам такова.
Хуморът ми му убегна.
— Когато разговаряхте с Тран Ван Вин, открихте ли кой е убиецът?
— Може би.
— Защо е толкова важно след толкова много години?
— За да възтържествува справедливостта.
— За кого? За семейството ли? Или за властите?
— За всички.
Той замислено дръпна от цигарата си. Не беше глупак, аз също, затова мълчах. Полковникът сам трябваше да стигне до края.
— Значи след близо трийсет години сте се върнали във Виетнам, за да откриете истината за това убийство.
— Точно така.
— Заради справедливостта.
— Заради справедливостта.
— Този убит лейтенант Хайнс сигурно произхожда от заможно и влиятелно семейство, та вашето правителство да си прави такъв труд.
— Няма значение дали е богат. Убийството си е убийство. Справедливостта си е справедливост.
Той погледна Сюзан.
— Къде са снимките, които показахте на господин Вин?
— Изхвърлих ги.
— Защо?
— Вече не ми трябваха.
— Господин Вин ми каза, че сте имали две групи снимки. Едните на лейтенант Хайнс, другите на капитана, когото подозирате в извършването на убийството.
Сюзан кимна.
— Господин Вин ви е дал снимката на лейтенант Хайнс и тези вещи потвърждават, че именно той е жертвата.
— Точно така.
— Но господин Вин не е успял да разпознае на снимките на капитана човека, когото е видял да убива този лейтенант в Куанг Три. Нали така?
— Да.
— Как се казва този капитан?
— Не зная.
— Как така? Нали имате снимките му?
Намесих се.
— Тези снимки бяха мои, господин полковник. Госпожа Уебър само превеждаше.
— А, да. Тогава питам вас: как се казва този капитан?
— Нямам представа.
— Не са ли ви казали кого търсите?
— Не. Има ли значение? Смятате ли, че е възможно да го познавате?
Той ме изгледа.
— Всъщност след като сте си заминали, господин Вин се е замислил за вашето посещение и…
Виждах, че полковник Манг гори неврони и също като мен преди няколко дни и почти напипва отговора, обаче той все му се изплъзваше.
— Отговорих ви честно — напомних му аз. — Вече знаете целта на идването ми тук. Не сме нарушили закона. Трябва да си вървим.
Той наистина беше потънал в дълбок размисъл и инстинктивно разбираше, че най-после се е натъкнал на нещо.
— Щом разследвате убийство на американец от американец — попита ме полковникът, — защо вашето правителство не поиска съдействие от нашето? Вие плащате милиони за информация за изчезналите си войници.
Въпросът бе съвсем основателен — самият аз бях попитал същото Карл, макар че отговорът се съдържаше в самия въпрос. На Стената ми бяха трябвали около две минути, за да си отговоря. На полковник Манг му трябваше повече, затова той повтори въпроса, сякаш на себе си.