— Щом съм стигнала до тук, трябва да отида на приема, да съобщя на някого дали съм успяла и да предам каквото нося.
— Очакваше ли се и аз да стигна до тук?
Сюзан се замисли за миг.
— План „А“ предвиждаше, че не откриваме Тран Ван Вин или че няма никакви улики. Тогава ти заминаваш за Банкок, а аз се връщам в Сайгон. План „Б“: откриваме каквото търсим, но ти не знаеш какво означава. Заминаваш за Банкок, аз — за Сайгон. План „В“: ти разбираш какво сме открили и не създаваш проблеми. Докладваш в Банкок, аз заминавам за Сайгон. План „Г“: ти искаш да станеш герой и с теб заедно заминаваме за Банкок. Такъв е планът сега.
Наблюдавах лодките, които се състезаваха или може би водеха измислени морски сражения — при виетнамците трудно можеше да се определи.
— Пол?
Погледнах я.
— Разбира се, положението се усложни, защото се влюбих в теб — каза тя.
— Всички се влюбват в мен. Това е план „Д“.
— Добре. План „Д“.
— Да се върнем на „Г“. Какво се очакваше да направиш, когато ти кажа, че ще докладвам за всичко открито на шефа си, после на ФБР, министерството на правосъдието и на пресата, ако се наложи?
Тя не отговори.
— И това ще доведе до официално следствие, вероятно до повдигане на обвинение срещу Едуард Блейк и процес за убийство, който може да провали плана му да стане президент. Добре, ако ти кажех всичко това, както направих, как се очакваше да постъпиш?
— Да те вразумя.
— Невъзможно. После?
— Поставяш ме в трудно положение.
— Добре дошла в трудното положение. Казвай.
— Какво искаш да ти кажа? Че е трябвало да те убия ли? Казах ти, просто трябваше да те държа под око, докато не стигнеш в Банкок. — Сюзан замълча за миг. — Нямах представа какво възнамеряват да правят с теб после.
— Това е доста студено и безсърдечно.
— Зная. Но на инструктажа звучеше добре. Някога бил ли си на инструктаж, на който трудните решения се обсъждат логично и делово и звучат добре, но после отиваш и виждаш хората, с които се очаква да си суров? — Тя ме погледна.
Всъщност точно така беше минала по-голямата част от професионалния ми живот, от бойните инструктажи до съвещанията в прокуратурата на въоръжените сили.
— Разбирам те, само че ти говориш за нещо незаконно, да не споменавам, че е неморално и непочтено.
— Зная.
— Какви бяха мотивите ти?
Сюзан сви рамене.
— Глупости. Вълнения, приключения, усещането, че важни хора ми се доверяват и разчитат на мен. — Тя ме погледна. — Виждам, че не ми вярваш.
— Разбира се, че не ти вярвам.
— Добре. Значи не си толкова глупав, колкото изглеждаш.
— Надявам се. Къде си се научила да боравиш с оръжие?
— На много места.
— За кого работиш?
— Наистина не мога да ти кажа, а и няма значение. Не си прави труда да ме питаш пак.
Не казах нищо.
— Виж, Пол, ти имаше заповед да ме лъжеш от самото начало и аз имах заповед да те лъжа от самото начало. Нямаш право да се ядосваш на моите лъжи и да смяташ, че твоите са оправдани.
Кимнах.
— Добре. Само че точно затова вече не съм в тоя бранш.
— Трябва да си помислиш дали да не останеш. Блестящо се справи с Тран Ван Вин и полковник Манг и събра две и две.
— Хубаво е да се откажеш, докато водиш по точки и още си жив.
Тя ме погледна.
— Когато бяхме в долината На и когато ти дадох пистолета, ти казах, че ще ти помогна да изобличиш Едуард Блейк, макар че не се очаква да постъпя така. Говорех сериозно и ще го направя, защото е правилно и защото… Ще направя всичко, каквото поискаш от мен. Даже с теб никога повече да не се видим, искам да ме запомниш с добро…
По лицето й потекоха сълзи и Сюзан ги избърса с длани.
— Да вървим — казах аз.
Продължихме покрай езерото. Тя знаеше пътя. Завихме по улица „Фо Нго Кюен“ и стигнахме до хотел „Метропол“.
— Мога да се настаня, да вземем душ и ако искаш, да се любим — предложи Сюзан.
— Защо да разваляме такъв идеален ден?
— Това жестоко ли трябваше да е, или смешно?
— Смешно. Да вървим на гости на посланика и да свършваме с това.
— Мръсни сме и воним.
— Тая работа също. Далече ли е?
— На съседната пряка.
Подминахме „Метропол“, завихме и продължихме по уличка, от двете страни на която растяха дървета. Пред нас видях добре осветен участък, който трябваше да е резиденцията на посланика.