Но Бил нямаше какво да ми каже, затова продължих да поемам вината върху себе си.
— Сюзан държеше отношенията ни да останат чисто платонични и делови, докато обстоятелствата не ни принудиха да пренощуваме в една стая в Диен Биен Фу. — На Бил сигурно му се искаше да ми повярва, а аз бях изпълнил рицарския си дълг към дамата и се готвех да се върна на въпроса за това как ще го убия и обратно.
— Отседнал съм в „Метропол“ — каза ми той.
— Правилен избор.
— Когато вчера се настаних, ме очакваше запечатан плик с неизвестен подател.
— Нима? Не бива да отваряш пратки без обратен адрес.
— Да, известно ми е. Обаче отворих този плик. Вътре имаше двайсет снимки на двама ви със Сюзан на плажа. Бяха надписани „Натранг, остров Пирамид“. Бяхте чисто голи — прибави Бил.
Леле.
— Е, спомням си плажа — отвърнах аз. — Обаче носехме бански. Снимките сигурно са били дигитално променени.
— Едва ли. Какво ви е прихванало и двамата, че да се мотаете голи, след като знаете, че ви следят? На нищо ли не са те учили в школата, която си завършил?
Имаше право.
— Признавам, че сбъркахме.
— И после ми казваш, че допреди няколко дни връзката ви била чисто платонична.
— Е, просто се изкъпахме голи. Идеята беше моя.
— Убеден съм. Никога ли не си чувал за телеобектив?
— Няма нужда да ми четеш лекция.
— Тези снимки могат да се използват за изнудване.
— Всъщност мисля, че полицията ги разпраща на всички, включително на теб, за да опозори Сюзан. Така че това изключва изнудване.
— Боже мой… Ти виждал ли си снимките?
— Да. Полковник Манг беше така любезен да ни ги покаже.
Той поклати глава и потъна в размисъл.
— На теб може да не ти пука, обаче Сюзан произхожда от добро семейство с известно обществено положение и…
— Бил, престани с тия напудрени глупости, преди да съм изгубил търпение. И двамата ни е грижа за Сюзан. Край на обсъждането.
— Добре… — Бил ме погледна. — Сюзан ми каза, че те обича. Убеден съм, че го е казала и на теб.
— Да, каза ми, но ситуацията беше адски изкуствена. Тя трябва добре да си помисли.
— Какви чувства изпитваш към нея?
— Противоречиви.
— По-точно?
— По-точно постоянно откривам нови страни на нейната личност. — Струва ми се, че това се нарича „биполярно разстройство“, обаче той вече го знаеше. Честно казано, и аз невинаги съм нормален и тъкмо тогава си падах по Сюзан. Ала за да съм коректен към нея, казах на Бил: — Тя е забележителна жена и лесно бих могъл да се влюбя в нея.
Бил се замисли. Моите пет минути от „Дни от нашия живот“ изтичаха, затова го осведомих:
— Мисля, че Сюзан трябва да вземе решение, не ние.
Той изобщо не ме познаваше и сигурно приемаше всичко, което му казвах, за чиста монета, въпреки че беше чел сводката за мен.
— От думите на Сюзан останах с впечатлението, че ти… че изпитваш същите чувства към нея.
Преди да успея да отговоря Сюзан се приближи към нас.
— Смятам, че си приказвахте достатъчно. Настъпи време за реклама.
— Трябва да настоя повече да не се обсъжда случай, за който нямам информация.
— Това е абсурдно и възмутително — отвърна Бил.
— Въпреки това настоявам.
— За ваше сведение, вие не определяте това кой с кого ще говори — изсумтя той. — Сюзан не работи за вас, аз също.
— За кого работи Сюзан?
— Не за вас.
— Моля ви, престанете и двамата… — намеси се тя.
Прекъснах я.
— Виж, Бил, време е да приемеш действителността. Съдбата, късметът и сериозната работа поставиха ташаците на Едуард Блейк в моята шепа. Не съм го искал. Обаче е факт. — Протегнах ръка с длан нагоре и свих пръсти. — Напълно разбирам, че тази информация е опасна, затова наистина трябва да внимавам пред кого, къде, кога и как се разпространява. После всички ще ми благодарят за усърдието и прозорливостта. Включително ти, Бил. Така че можем и тримата да останем заедно до полунощ, което не ми се ще, всеки от нас да тръгне по свой път, без да лъже, или ние със Сюзан да останем заедно. Някой да вземе решение.
Сюзан се обърна към Бил.
— С Пол ще отидем да пийнем нещо. Ще се видим по-късно.
Оставихме Бил Станли да пуши, а той изобщо нямаше цигари.
— Е, кой ме спечели? — попита тя, докато се отдалечавахме към бара.