— По-късно ще хвърляме чоп. Що се отнася до тая среща, не искам да ме подкрепяш. Или се дръж неутрално, или се престори, че на следващите избори ще гласуваш за Едуард Блейк.
— Щом така искаш.
Напълниха чашите ни.
— Струва ми се, че с допълнителната ми работа е свършено.
— Наистина ли е допълнителна?
— Казах ти. Аз съм цивилна гражданка. Без преки връзки с правителството. — Тя се замисли за миг. — Освен това ще ме уволнят от основната ми работа.
— Виж, мила, само десетина души в света знаят за тая история и ние сме сред тях. Другите осем си мислят, че уликите са при нас и искат да ги вземат. Ако бяха наши, можехме да се спазарим. Освен това, ако им бяхме казали, че няма улики, може би щяха да ни повярват. Обаче ти каза на Бил, че сме открили уликите и сме ги скрили. Сега сме във възможно най-лошото положение. Изводът: имаме само прекалено много сведения и нищо за реална размяна.
— Ами… това е само от една страна.
— Кажи ми как изглежда от другата страна, за да преценя дали има смисъл да правя следващата вноска за колата си.
— Ами… признай им истината. Че уликите и свидетелят са при полковник Манг и че той е събрал две и две. Те ще откачат, но така повече няма да ни оказват натиск. Ще трябва да се занимават с Манг. Най-добрият сценарий е Манг да надуе свирката, Блейк да бъде съсипан, ЦРУ да убие Манг и ние да заживеем щастливо.
— В живота не става така. Виж, те са имали две основания да използват цивилни — едното е, че ще могат да отричат, ако нещо се обърка, а другото — че рядко очистват свои хора. Но ако решат, че се налага, на бърза ръка ще ни очистят.
— Не са чак толкова безмилостни.
— През войната ЦРУ и военното разузнаване избиха тук над двайсет и пет хиляди души.
— Не е вярно.
— Искаш ли да потанцуваме?
— Естествено.
Оставихме чашите си и отидохме на малкия дансинг пред оркестъра. Свиреха „Джорджия“ на Рей Чарлз и си представих как Едуард Блейк пресмята гласове наум.
Много хора ни наблюдаваха и официалният фотограф на посолството ни направи снимка, която може би щях да видя в „Уошингтън Поуст“ с надпис: „Пол Бренър и Сюзан, часове преди изчезването им“.
Забелязах, че Едуард Блейк ни гледа, ала нямаше особено загрижен вид. Започвах да си мисля, че не подозира за проблема си.
Музикантите засвириха „Луна над Маями“, където има много гласоподаватели. Видях, че Бил разговаря с Джон Игън. Двамата час по час поглеждаха към нас със Сюзан, като че ли се опитваха да преценят какъв размер ковчези ни трябват.
— Ще ми се да бяхме в Сайгон, да танцувахме на покрива на „Рекс“ и да ти бях казала всичко, каквото знаех — рече Сюзан.
— Щяхме дълго да танцуваме.
— Знаеш какво искам да кажа.
Не отговорих.
— Каза ли на Бил, че ме обичаш?
— Не споделям чувствата си с други мъже.
— Добре, сподели ги с мен.
Кой знае защо, си спомних един стар казармен израз: „вражеската диверсия, която подценяваш, е главната атака“. Обаче това пак беше цинично и параноично.
— Обичам те — казах й аз. — И знаеш ли, даже отново да ме заблуждаваш, даже да ме предадеш, пак ще те обичам.
Тя ме прегърна още по-силно и усетих, че плаче. Надявах се, че това са сълзи от радост, а не от преждевременни угризения.
49.
Десетина минути преди полунощ последните гости си тръгваха, оркестърът събираше инструментите си и барманите запушваха бутилките шардоне. Със Сюзан влязохме в резиденцията на посланика и се запътихме към дневната.
В салона стояха няколко души от Секретната служба. До стълбището видях своя млад приятел Скот Ромни. Когато ме забеляза, той се напрегна.
— В кухнята има мляко и бисквити — казах му.
Влязохме в дневната, където вече бяха Бил Станли и Джон Игън. С тях беше един мъж в зелена военна униформа на полковник. На табелката му пишеше „Гудман“. Това бе представителят на военното разузнаване, Марк Гудман, който при нормални обстоятелства нямаше да прояви никакъв интерес към разследване на убийство. Предполагам, че се интересуваше от залива Камран.
Беше висок, длъгнест мъж, няколко години по-възрастен от мен. Спомних си, че го бях видял на моравата. Той позна Сюзан от срещата им в Сайгон, двамата се ръкуваха и тя ме представи.
Вратата на кабинета на посланика бе затворена.
— Посланикът има среща и скоро ще свърши — осведоми ни Джон Игън.