Карл се замисли за миг.
— Предполагам, че тази версия е превод на разказа на Тран Ван Вин, направен от госпожа Уебър.
— Отговори на въпроса ми.
— Миналото си е минало. Не можем да променим онова, което се случи с нас там… тук. Ние изпълнихме дълга си, други не. Не бива да продължаваме да мразим, както, изглежда, правиш ти…
— Адски си прав, че изпитвам омраза. — Самият аз бях посъветвал полковник Манг да уталожи гнева си, обаче често не слушам собствените си съвети. — На Стената ти ме попита дали мразя хората, които не са служили, и аз ти отговорих отрицателно. Казах ти, че мразя ония, които са служили безчестно. Спомняш ли си?
— Спомням си. Това беше първият признак, че може би допускам грешка, като те пращам на тази задача.
— Трябваше да си го разбрал още преди десет години.
Карл кимна.
— Сигурно. Самият аз изпитвам противоречиви чувства.
— Не би трябвало, Карл.
Той остави забележката ми без отговор.
— Твоята омраза не бива да влияе на преценката ти. Не ни е известно, нито някога ще докажем, че Едуард Блейк е виновен в каквото и да било.
— Това ще решат съдебните заседатели.
— Няма. Приеми този проблем като възможност. Възможност за мен и теб със закъснение да извлечем полза от войната.
— Не мога да повярвам, че го чувам от теб. Полковник Карл Хелман, ревнител за законност и ред. Ти ще осъдиш родната си майка, ако я хванеш да краде от гарнизонния магазин.
— Майка ми не е следващият президент на Съединените щати и не е заобиколена от влиятелни и безпощадни хора.
Зяпнах го.
— Не можеш да съдиш за целия живот на някого само по един момент от него. Ако нас с теб ни съдеха така, щеше да ни се наложи да отговаряме за много неща. Факт е, Пол, че след войната Едуард Блейк е водил примерен живот и в този момент страната се нуждае от него и го иска. Какво значение има за теб дали ще стане следващият президент?
Обърнах се към вратата на кабинета, обаче Карл ме хвана за ръката.
— Не ми усложнявай живота и не усложнявай и своя. И двамата сме се спасили от много куршуми, Пол, и ни предстоят заслужени повишения и пенсии. Достатъчно скоро ще последват и погребенията ни с всички военни почести. Няма защо да приближаваме тази дата.
Отскубнах ръката си и влязох в кабинета.
Сюзан седеше на едно кресло, Джон Игън и Бил бяха на кожения диван, Марк Гудман беше преместил стола от бюрото при другите. Опрях задник на бюрото на посланика. Карл влезе и се настани на големия кожен фотьойл, на който бе седял по-рано.
Стаята се осветяваше от две лампи със зелени абажури. През прозорците се чуваше шум от сгъване на столове.
— Взе се решение аз да водя обсъждането — осведоми ме полковник Гудман.
Не отговорих.
— Докато бяхте навън, Сюзан ни докладва за пътуването ви от Сайгон до Натранг, Хюе и Диен Биен Фу, за проблемите ви с полицията и войниците и за срещите ви с полковник Манг. Стигнахме до Бан Хин. — Той погледна към нас със Сюзан. — Изказвам похвала на двама ви за изключителната работа.
Не казах нищо.
— Ако полковник Хелман не възразява, Пол, може би ще ни разкажете какво се случи в Бан Хин.
— Пол има право да говори — отвърна Карл. — Но още сега трябва да ви съобщя, че господин Бренър има някои сериозни въпроси относно целта на тази операция и настоящата среща.
Всички ме погледнаха и за миг срещнах очите на Сюзан. На това му викат „определящ момент“. Личният ми живот винаги е бил в пълен хаос, а професионалният е осеян с блестящи триумфи, които впоследствие съм успявал да засенча с глупавия си инат или със сблъсъците си с висшестоящите. Не виждах защо тоя случай трябва да е по-различен, затова казах:
— Както сигурно ви е съобщил Бил, аз ходя по тънък лед и мога да се хвана единствено за ташаците на вицепрезидента.
Последва прокашляне и леко разшаване. Сюзан беше вдигнала длан пред лицето си и не знаех дали е разстроена, или се усмихва.
— Веднага искам да изясня, че Сюзан Уебър си свърши работата по отношение на операцията, Тран Ван Вин и мен — заявих аз. — Бях в пълно неведение относно обекта на следствието до самия му край, когато сред военните сувенири на господин Вин открих войскови наряден списък с имената на лейтенант Уилям Хайнс и капитан Едуард Блейк. И тогава дадох на Сюзан да разбере, че съм се досетил за какво става дума и че съм наясно с необходимостта да запазя тази информация в тайна. Въз основа на поведението ми тя прецени, че ще се включа в отбора, макар че нямах това предвид.