Тя като че ли за пръв път се смути.
— Не, просто исках да кажа, че… ами, сигурно си бил страшно млад, когато си бил тук. — Сюзан се усмихна. — И още си млад.
Всъщност Синтия и Сюзан бяха горе-долу на еднаква възраст, затова предполагам, все още бях в играта. Жените сигурно се подвеждаха по незрялата ми личност.
Тя допуши цигарата си и се върнахме в двореца. На втория етаж влязохме в президентската приемна. Сюзан даде един долар на екскурзовода и ми каза:
— Можеш да седнеш на президентския стол. Ще те снимам.
Не обичам да ме снимат по време на операция.
— Няма нуж…
— Вече платих. Сядай.
Така че се настаних на глупавия стол на бившия южновиетнамски президент и Сюзан ме снима. Дойде ми до гуша от забавления и я попитах:
— Всичко ли разгледахме?
— Не, запазих най-хубавото за накрая. Ела.
Спуснахме се по няколко стълбища и се озовахме в зле осветен коридор с много врати.
— Това е бомбоубежището и военният щаб — осведоми ме тя.
Влязохме в голяма стая, осветена със стари флуоресцентни лампи. Бяхме единствените посетители. Стените бяха с евтина шперплатова ламперия, имитираща махагон, с каквато някога американците бяха оборудвали подземните щабни помещения.
Навсякъде висяха десетки карти на Южен Виетнам в различен мащаб, карти на отделни провинции и детайлни карти на градове. Цветни символи обозначаваха местонахождението на американски, южновиетнамски и вражески бойни части, разгърнати из страната.
Картите носеха дати и някои бяха от времето на офанзивата „Тет“ през януари и февруари 1968-а. Видях местоположението на моя пехотен батальон край Куанг Три, обозначено с флагче, и изпитах зловещо усещане. Други карти носеха дати от април 1972-ра, времето на Великденската офанзива, на която също бях станал свидетел.
— Това интересува ли те? — попита ме Сюзан.
— Да.
— Покажи ми къде си служил.
Показах й флагчето край Куанг Три.
— Тук беше базовият ми лагер през шейсет и осма, казваше се ДЗ Шарън.
— ДЗ означава „десантна зона“ — каза ми го друг ветеран. И ми обясни, че всички лагери носели женски имена.
— Повечето, но не всички. — Показах й друго флагче. — Това беше ДЗ Бети, стар френски форт, също край Куанг Три. Там беше бригадният щаб.
— Ще отидеш ли на някои от тези места.
— Може би.
— Мисля, че трябва. А къде си бил през седемдесет и втора?
— В Биен Хоа. Точно край Сайгон. Трябва да го знаеш.
— Естествено. Но нямах представа, че е бил американска база.
Една от картите носеше дата от април 1975-а. Все още мога да разчитам военните символи и разпознах позициите на южновиетнамските сили и на частите на напредващата северновиетнамска армия, изобразени с червени стрелки. Изглежда, от някой момент нататък никой не си бе правил труда да актуализира картата и да мести флагчетата. Сигурно бяха разбирали, че е настъпил краят.
Ако се заслушаше и имаше развинтено въображение, човек можеше да чуе призраците, да си представи военните и политиците, денонощно заседавали тук през април 1975-а, когато бяха започнали да осъзнават, че червените стрелки на картата не са абстракция, а стотици хиляди вражески войници и танкове, напредващи към Сайгон — към тях.
Обиколихме подземните помещения: заседателни зали, свързочен център с някога модерни радиостанции и телефони, луксозно мебелирана спалня и дневна за президента и така нататък, всичко замръзнало във времето.
Излязохме на слънце зад двореца, където все още стоеше старият мерцедес на президента Тиеу — още едно късче замръзнало време, което правеше това място зловещо.
Прекосихме градината на някогашния президентски дворец — отлично поддържана.
— Как беше? — попита тя.
— Интересно. Благодаря.
— Никога не съм сигурна какво искат да видят хората, но понеже си ветеран, реших, че ще оцениш това историческо място. Обичайната ми туристическа обиколка включва още няколко посещения, после ти избираш.
— Наистина няма нужда да ми показваш Сайгон.
— Харесва ми. Когато живеех в Ню Йорк, никога нямаше да разгледам Статуята на свободата и Емпайър Стейт Билдинг, ако не се налагаше да развеждам гости от други градове.
— И с мен е същото във Вашингтон.
— Знаеш ли, никога не съм била във Вашингтон.
— Понякога ми се ще и аз никога да не съм бил там.
Сюзан ме стрелна с поглед.