Последва незабавен отговор: Не. Не разпитвай и не го търси на картите. Картите са неточни и много села са с еднакви имена. Ще се свържем с теб, ако и когато стигнеш в Хюе.
Ясно. Как напредвате с имената на заподозрените и жертвата? — попитах аз.
Ограничаваме списъка — отвърна Карл. После: Ако имаш избор, къде ще отидеш утре?
Отговорих: Ограничавам списъка.
Полковник Манг иска маршрут, ние също — заяви той.
Отново погледнах към Сюзан.
— Къде можем да идем утре, за да убием няколко дни?
— В Париж.
— А малко по-близо до Сайгон? Някъде, където ходят бели хора?
— Ами, в Далат, френския планински курорт. Железопътната линия още не е възстановена, но можеш да стигнеш до там с кола или автобус.
— Добре, другаде?
— Има един стар френски морски курорт, Вунг Тау.
— Значи мога да избирам между планина и море. Къде е Вунг Тау?
— Малко по на юг от тук. Мога да те закарам с мотора. Често ходя там през почивните дни.
— Трябва да отида на север.
— Защо не се обадиш в туристическата си агенция?
— Стига де, помогни ми.
— Ти не ми позволяваш да ти помогна.
— Извинявай.
— Кажи „моля“.
— Моля. — Не можех да повярвам, че съм попаднал в това положение: бях преследван от виетнамски вариант на лейтенант Коломбо, извинявах се на нацупена нахалница от горната средна класа и Карл ме зариваше с лайна по Интернет. Къде ми е автоматът, когато ми трябва?
Успокоих се и попитах Сюзан:
— Ами Натранг?
Тя кимна.
— Не е зле. Не е много далеч, има хубав плаж и много хотели. Ходил ли си там?
— Да. През шейсет и осма прекарах там една тридневна отпуска. В Натранг ходят ли западни туристи?
— Обикновено. Там все още е достатъчно топло за плуване. Няма да изпъкваш, ако това имаш предвид.
— Точно това имам предвид. — Имах предвид също, че не исках да се забия на някое затънтено място, където ченгетата можеха да ме гепят, без наоколо да има мои сънародници. Обаче не биваше да мисля песимистично. Представяй си успеха. — Лесно ли се стига до там?
— Мога да те закарам и да ти намеря хотел. Парите говорят и освен това имам добра туристическа агентка, която работи с фирмата.
— Добре. Натранг. Благодаря.
Започнах да пиша.
— Кажи им, че идвам с теб — настоя Сюзан.
— Да, добре. — Написах: Планирам да отида в Натранг, освен ако няма проблеми с транспорта или хотелите. При промяна г-жа У. незабавно ще ви осведоми.
Карл отвърна: Ясно. Предлагам до срещата в Хюе да останеш в Натранг или другаде. Колкото по-малко придвижване, толкова по-добре. Когато пристигнеш, прати по факса адреса си на г-жа У. Инструктирай я да го съобщи в консулството.
— Каза ли им? — попита Сюзан.
— Да. Категорично ми забраниха.
— Не си ги питал. Кажи им, че имаш нужда от преводач.
Написах: Ще се опитам да се придържам към маршрута, който ще дам на Манг, докато дойде време да тръгна от Хюе за Там Ки. Липсващите дни до Ханой може да ми създадат проблеми, когато стигна в столицата.
Карл отговори: Ако в Ханой имаш проблеми с полицията, свържи се с г-н Игън в посолството. Но не ходи там, освен ако не получиш такива инструкции. Потвърди.
Ясно. Представих си как цели пет години живея в американското посолство, докато външното министерство преговаря за безопасното ми напускане на Социалистическата република. Адски гадно.
Попитах: Трябва ли да се свържа с вас от Хюе, пряко или чрез г-жа У.?
Получих следния отговор: Не. Ако не се появиш в предвидения хотел в Хюе, ние ще научим и ще приемем, че имаш проблем. Когато се настаниш в хотела, ще получиш инструкции относно по-нататъшните контакти с нас.
От кого ще получа инструкции? — попитах.
Ще те потърсят — отвърна Карл.
Написах: Нещо ново относно свръзката ми в Хюе?
Карл отговори: Не. Научи ли явките си?
Потвърдих: Да. 32 вертикално. Думата беше „скара“.
Думата няма никакво значение. Разбираш ли инструкциите? — попита Карл.
Отвърнах: Да. Прибавих: Ей, видях тунелите в Ку Чи, шосе 13, плантацията на „Мишлен“. Добре си се забавлявал, нали?